Той повика Рейнълдс и Джилиън, превключи на нулева скорост и им обясни какво да правят. Алкът започна да бута напред самотоварача откъм шофьорското място, като с едната си ръка управляваше волана, а Харват и Рейнълдс с цялата тежест на телата си заблъскаха отзад.
С тежките му вилки и двете спукани гуми беше почти невъзможно да го задвижат, но скоро усетиха как полека започна да се помества. За съжаление не беше достатъчно бързо. Когато изтласкаха машината възможно най-близо до средата на стената и възможно най-далеч от съседните врати и прозорци, Харват каза на Рейнълдс да извади от пушката си всички патрони, освен един, докато той самият използва чука, за да строши корпуса от стъклопласт около резервоара на самотоварача.
При удара се разнесе оглушителен трясък. Щом отстрани достатъчно от стъклопласта, Скот откъсна няколко ивици армирана лента, уви стегнато патроните и ги залепи към външната част на резервоара. Като погледна към часовника си, констатира, че имат по-малко от две минути.
Бившият агент на ЦРУ беше пределно откровен.
- Добър стрелец ли си? - попита той Рейнълдс, след като се затичаха, за да намерят прикритие.
- Недостатъчно.
Харват стреляше най-точно на близко разстояние, което означаваше по-малко от десет метра. За да са в безопасност обаче, когато резервоарът експлодираше, трябваше да са поне на двайсет-трийсет метра.
След като се скри зад купчина палети, Харват взе пушката от Рейнълдс и каза най-вече заради Джилиън:
- Ще последва ударна вълна, така че не ставайте веднага. Бройте до три, след като чуете експлозията, и после тичайте с всички сили към дупката, ясно?
Джилиън и Рейнълдс кимнаха.
Харват зае позиция зад палетите, вдигна пушката, прицели се и стреля. Куршумът попадна точно в целта и взриви залепените за резервоара патрони, създавайки мощна експлозия. Тя не само проби огромна дупка в пенобетонната стена, но и запрати горящите останки от самотоварача на улицата.
Поради липсата на достатъчно добро укритие, Харват беше блъснат назад от същата ударна вълна, за която бе предупредил Джилиън. Преди да се опомни, Рейнълдс го вдигна на крака и го задърпа към образувалия се отвор.
Щом стъпиха на чакълената настилка, Скот беше възстановил равновесието си достатъчно, за да продължи сам. Без да се оглеждат назад, те тичаха с всички сили, знаейки, че складът ще изчезне в една от най-големите експлозии, които Рияд някога беше виждал. Без да спират, пробягаха разстоянието до ленд крузъра, който Рейнълдс запали и отдели от тротоара, преди още да са затворили вратите си.
Щом джипът потегли, те усетиха как земята под гумите му се разлюля от експлозията на склада.
В смрачаващото се небе се образува издуващо се огнено кълбо. Върху колата се посипаха отломки, които нагънаха капака и пукнаха предното стъкло на безброй места. С една ръка на волана Рейнълдс се пресегна през Харват към жабката и я отвори. Вътре имаше кутия с патрони 12-и калибър за пушка. Той вдигна своя ,,Ремингтън” от коленете си и го подаде на Харват:
- Зареди. Трябва да намерим Зафир.
Харват го послуша.
Глава 86
След като заобиколи карето от сгради по една от пресечките, Рейнълдс наби спирачки и гумите изскърцаха, спирайки пред изоставената сграда, която Зафир беше използвал за наблюдателен пункт. Двамата с Харват затрополиха по стълбите и изскочиха на покрива. Зафир лежеше проснат върху пушката си. Радиостанцията беше подпряна на стената до него. Скот го преобърна и видя, че гърлото му е прерязано от ухо до ухо. Рейнълдс се вбеси:
- Проклети гадове! - изруга той.
Харват отиде до един от съседните покриви и се върна с найлонова мушама, в която да увият тялото на Зафир.
Двамата свършиха работата, без да продумат, и след като свалиха загиналия пакистанец долу и го натовариха в багажника на колата, Рейнълдс отбеляза:
- Не ме интересува как ще го направим, но искам да пипна виновниците.
- И аз го искам - отвърна Харват. - Повярвай ми.
Тълпата, заплесната по пламтящите руини на склада, се разрастваше. Предвид скорошните безредици, обхванали Рияд, Скот предложи да се качат на колата и да отидат на по-безопасно място.
По пътя към централата на „Арамко“ бяха принудени да заобиколят няколко малочислени, но яростни групи бунтовници, които саудитските сили за сигурност не успяваха да усмирят.
- Не стрелят по собствения си народ - каза Рейнълдс със студенина в гласа, докато отминаваха. - Същото се случи и в Мека през седемдесетте. Накрая трябваше да се обърнат към френските части за антитероризъм да им помогнат да си върнат контрола върху Голямата джамия.