Тъй като не беше наясно дали вътрешен човек не е замесен в заговора срещу кралството, Лоулър се боеше да свърже Харват с някой от американските храненици в дипломатическите или разузнавателните кръгове. Всички знаеха, че от канцеларията на саудитския престолонаследник поверителната информация изтича като вода през сито, така че едно обаждане от американския президент би било немислимо. А и щеше да им отнеме ценно време, докато намерят надежден човек, който би съдействал за въвеждането на Харват във висшите кръгове на кралството. Агентът обаче знаеше кой би могъл да свърши работата, и то достатъчно бързо - Чип Рейнълдс.
Подготвен от Харват какво точно да каже, Рейнълдс изигра най-силната си карта. Следвайки дума по дума предварителния сценарий, той се свърза с един от малкото му познати почтени хора в двора на престолонаследника. Чип се надяваше, че този човек не е свързан с опитите за сваляне от властта на династията Сауд и го помоли за незабавна аудиенция с принца. Предвид сериозността на предстоящата среща с уахабитите, съветникът прояви неохота дори да спомене за това пред престолонаследника, Рейнълдс продължи да настоява, насърчаван от жестовете на Харват.
Ако арабите ценяха и възнаграждаваха някое човешко качество, то това бе предаността. Рейнълдс не само бе спасил живота на член на кралското семейство, но и се беше доказал като отличен шеф на сигурността в „Арамко“. Ако бившият агент на ЦРУ действително имаше сведения за някаква заплаха за живота на принца, то съветникът нямаше друг избор, освен да му даде възможност да бъде изслушан.
Рейнълдс с неудоволствие прибягна до лъжа, за да получи достъп до принца, но знаеше, че това е единственият начин да се срещнат с него. След като изтръгна от съветника обещание, че няма да споменава за заговора на никой друг, освен на самия престолонаследник, Чип затвори телефона и заедно с Харват зачакаха отговор от Ат Таиф. Стори им се, че е изминала цяла вечност, когато най-сетне им се обадиха, за да ги уведомят, че принцът е готов да приеме Рейнълдс и двамата водени от него свидетели, за да чуе информацията от „първа ръка“.
След като тримата бяха настанени в един от бронираните джипове на Абдула, за да бъдат закарани до летния му дворец, Харват мислено се помоли принцът не само да им повярва, но и да се съгласи да предаде един от най-известните и опасни членове на кралското семейство.
Глава 88
- Мамка му - измърмори Рейнълдс, когато престолонаследникът и няколко други мъже влязоха в приемната зала.
Запознат със снимките, които Чип беше принтирал от тайното си флаш устройство, Харват беше зает да се вглежда изпитателно в лицето на всеки войник от Националната гвардия, поради което не обърна особено внимание на влизащите.
- Какво има?
- Вторият от края. Принц Азиз, министър на държавното разузнаване.
- Шефът на Фарук?
Рейнълдс кимна утвърдително и запази мълчание, докато мъжете не ги приближиха.
- Ваше Височество - поклони се леко той, като пое протегнатата от Абдула ръка, - благодаря ви, че въпреки претоварения си график намерихте време да ни приемете, и то без предварителна уговорка.
На лицето на принца се появи любезна усмивка и той учтиво докосна с пръсти челото си.
- С ваше позволение, Ваше Височество - продължи Рейнълдс, - бих желал да ви представя господин Скот Харват и доктор Джилиън Алкът.
Принцът вежливо кимна с глава на Джилиън и когато протегна ръка към Харват, каза:
- Изглеждате ми много познат. Срещали ли сме се?
- Ваше Височество има много добра памет. Служил съм в охранителния екип на президента Рътлидж.
Абдула отново се усмихна и го поздрави със сърдечно ръкостискане.
- Знаех си. Никога не забравям лица. А сега - той се обърна към Рейнълдс - кажете ми за какво става въпрос.
- Ваше Височество - намеси се Харват, - простете ми, но мисля, че трябва да го обсъдим в тесен кръг пред възможно най-малко свидетели.
- Разбрах - отвърна Абдула, след което изрече поредица от заповеди, адресирани до стоящите зад него хора.
Придружаван единствено от военния си министър и министъра на държавното разузнаване, престолонаследникът покани посетителите си в облицован с дървена ламперия кабинет.
Според традицията на пустинните народи той ги попита дали биха желали освежително питие, преди да преминат към деловата част. И тримата му отказаха учтиво.
- Добре тогава - каза Абдула и втренчи поглед в Рейнълдс. - Да поговорим за въпросния заговор за покушение срещу мен.