Грабвайки чантата на експерта по експлозивите, пълна с кумулативни заряди и шокови гранати, Харват заслиза по стълбището, като внимаваше да не настъпи някое от телата. Когато стигна долу, се озова в тясна подземна камера. Заковани надве-натри дъски крепяха ниския таван и поредица голи крушки осветяваха дълъг коридор, който се простираше напред. Точно както беше подозирал, комплексът на Хамал наистина разполагаше със система от тунели.
След като кънтенето в ушите му позаглъхна, той успя да различи шума на стъпки, който идваше някъде отгоре. Харват вдигна картечния си пистолет и готов за стрелба, започна да се прокрадва предпазливо напред, без да забравя, че може да се натъкне на друга умело замаскирана бомба.
Измина разстояние, равно по негови изчисления на около две-три пресечки, а през това време таванът ту се издигаше, ту слизаше надолу. Коридорът свършваше с дървена стълба, водеща нагоре към капандура. Ако в тунела се беше крил някой, това беше единственият му изход. Харват използва свободната си ръка, за да се изкачи по стълбата. Оказа лек натиск върху капака, но той не помръдна. Опита още веднъж, този път по-силно, но не се случи нищо.
Порови се в чантата с експлозивите и намери кумулативен заряд. Прикрепи го към капака, свърза го с детониращ шнур, скочи от стълбата и се отдалечи на възможно най-голямо разстояние в тунела. Запуши ушите си и отвори уста, за да намали налягането върху тъпанчетата си при предстоящия взрив, след което преброи до три и детонира заряда. В средата на капака се отвори огромна дупка.
После извади две шокови гранати от чантата, покатери се по стълбата и ги хвърли в помещението над капака.
Веднага след като гръмнаха, Харват изкачи последното стъпало и се озова в нещо, което на пръв поглед приличаше на фабрика за бутилиране.
Уплашени от взривовете и от вида на тежковъоръжения човек, който току-що бе изпълзял през отвора в пода, работниците се разбягаха във всички посоки, промушвайки се покрай автоматизираните конвейерни линии, придвижващи бутилки, подобни на откритите от Джилиън в склада в Рияд.
Тежки машини от неръждаема стомана пълнеха пластмасовите шишета с вода и някаква друга съставка, която вероятно беше противоотровата. После ги подреждаха в стройни колони, завинтваха им капачки, залепваха им етикети, опаковаха по няколко с дебел найлон и ги струпваха на огромни палети. Операторът на самотоварача вдигаше палетите и ги транспортираше до зоната за товарене.
Докато Харват наблюдаваше внимателно операцията, около него внезапно се посипа градушка от куршуми. Той светкавично приклекна, при което видя Озан Калъчкъ и бъдещия халиф принц Хамал. До тях бяха застанали двама от най-злите, дългобради мъже с тюрбани на главите, които Харват някога бе виждал. С робите си в землист цвят и огромните си картечници бодигардовете повече се вписваха в декора на напомнящите за Дивия запад улици на Кабул, отколкото в свещения град Мека.
Харват се претърколи под един от конвейерите и откри стрелба с картечния си пистолет срещу металната платформа, върху която бяха застанали мъжете. От удара на куршумите се разхвърчаха искри. Охранителите незабавно отвърнаха на огъня и той усети как върху му започна да се излива вода от пробитите бутилки.
Скот отново излезе на открито, натисна спусъка на своя МР4 и застреля единия от двамата подобни на близнаци талибани, заградили Хамал и Калъчкъ.
Останалият жив охранител отново отвърна на огъня, но този път с ръчна граната. Щом гранатата удари бетонния под на крачки от Харват, агентът бързо запълзя навътре под машинното оборудване, доколкото му позволяваха ръцете и коленете. И после се случи немислимото - не можа да продължи напред.
Глава 91
Отне му само частица от секундата, за да осъзнае какво се беше случило. Чантата с експлозивите, която беше преметнал през рамо, се беше закачила на болт, стърчащ от една от подпорите на конвейера. Опита се на няколко пъти да я откачи или да я свали от себе си, но не се получи нищо. Подсиленият брезент беше предназначен да издържи на всякакъв опън, без да се прокъса.
Харват знаеше, че гранатата ще избухне само след секунди, затова направи единственото, което му хрумна. Подпря с гърба си долната част на конвейерната лента, постави стъпала на пода и с всички сили я изтласка нагоре. Усети как болтовете изскочиха, а конзолата на конвейера се изметна от подпорите си и се стовари на пода заедно с купища бутилки. Чантата с експлозивите се беше освободила, но Скот успя единствено да залегне.