В този миг гранатата избухна. Голяма част от взривната ѝ сила беше поета от катурнатата конвейерна лента и купчината бутилки с вода.
Харват вдигна картечния пистолет, отърси се от посипалите се по него отломки, скочи от пода, затича се напред и започна да стреля. Живият талибан се опита да отвърне на огъня, но агентът го уцели над веждите и го просна мъртъв. После инстинктивно насочи оръжие към останалите две цели и се фокусира върху по-голямата - Озан Калъчкъ.
С едно движение, което не би следвало да изненада Харват, турчинът сграбчи Хамал, издърпа го пред себе си като щит и опря пистолет в главата му.
- Очевидно потомците на пророка Мохамед с турска кръв във вените се срещат под път и над път - извика Харват.
Той продължаваше да държи пистолета си насочен към човека, който също като Тимъти Рейбърн го бе използвал и предал. Изкушението да стреля без оглед на последиците беше изключително силно. Винаги можеше да каже на престолонаследника, че някой друг е застрелял сина му, но Скот не действаше по този начин. Беше дал дума. И понеже не разполагаше с лазерен прицел, реши да не рискува.
- Май се оказахме на кръстопът - изкрещя Калъчкъ от металната платформа за наблюдение, издигната над производствената зона. - Предложението ми е още в сила, ако те интересува. Какво по-добро място от най-свещения град, за да приемеш исляма?
- Благодаря, но аз вече го приех. Престолонаследникът принц Абдула ми устрои кратка мила церемония, но не мисля, че това е за мен - отвърна Харват, като се премести, за да има по-добър прицел. - Не ми харесват дрехите, а още по-малко празниците. Отговорът ми остава „не“.
- Съжалявам да го чуя - каза Калъчкъ, който се отмести, за да попречи на Харват да го вземе на мушка.
- Обаче мога да ти предложа сделка - додаде агентът. - Дай ми каквото искам и ще те оставя да живееш.
Калъчкъ се изсмя.
- И ще ме оставиш да си тръгна?
- Не, казах, че ще те оставя да живееш.
Скорпионът се престори, че обмисля възможността, и после отвърна:
- Мисля, че при всички случаи ще си тръгна оттук. Нещо ми подсказва, че дори ти нямаш достатъчно смелост да рискуваш и да гръмнеш член на саудитското кралско семейство.
- Така ли мислиш? - отговори Харват, като допря здраво приклада на картечния пистолет до бузата си. - Защо не ме пробваш?
Калъчкъ отново отстъпи вляво пусна три изстрела един след друг, които откъртиха парчета от стената на сантиметри от рамото на турчина. Лицето на принц Хамал се изкриви в отблъскващо изражение на ужас. Калъчкъ се върна на първоначалната си позиция.
- Може да стигнем до някакво споразумение - изкрещя той.
- Като например? - осведоми се Харват.
- Лидерите на уахабитите и без това няма да свършат никаква работа. Дори да ти дам онова, нямаш време да спасиш династията на Сауд. Ще разполагаме с три ядрени бойни глави и никой няма да посмее да ни нападне.
- Откъде си толкова сигурен, че Саудитска Арабия има ядрен арсенал?
- Защото го видях със собствените си очи. Това е най-добре пазената тайна в тази страна. Дори Америка не е сигурна в съществуването на оръжията. Това значи, че дори да искате да ги изнесете оттук, няма да знаете къде да ги намерите.
- Е, какво предлагаш? - хвана бика за рогата Харват.
- Ще ти кажа за болестта всичко, което трябва да знаеш, но след като ме оставиш да си тръгна.
- Ще ми кажеш сега. Хората в Америка вече се разболяват от нея.
- Това е абсурдно. Болестта още не е изпратена в Щатите. Поне за сега. Нарочно протакаш. Отговори ми. Съгласен ли си или не?
- Защо не попиташ Хамал за Америка? Той е човекът с експортния бизнес. Изглежда, нещата са се развили малко по-бързо, отколкото си очаквал.
Притискайки пистолета си в ухото на Хамал, Калъчкъ попита:
- Вярно ли е? Изпрати ли отровата в Америка?
- Да - отвърна Хамал със запъване, - но ние изпратихме и вода за праведните сунити.
- Кои ,,ние”?
- Аз и Фарук. Той координира износа. Каза, че единственият начин да се справим с американците е да ги атакуваме в собствения им дом, за да имаме гаранция, че те няма да тръгнат срещу нас.
- Идиот, това не влизаше в плановете.
- Но Фарук каза….
- Фарук е още по-голям идиот и от теб.
Харват беше успял да се премеси с още няколко сантиметра вдясно и вече почти си бе осигурил чист изстрел, когато Калъчкъ изрева:
- Достатъчно! Стига вече игрички!
Харват се закова на място.
- Сега вече ми е ясно защо Фарук толкова настояваше да изпразним склада в Рияд - заключи Калъчкъ.
- Но вече е било твърде късно.
- Може би, но още не е късно за тези сгради тук. Всичко необходимо е под този покрив: болестта, антидотът, всичко.