След като облече един от защитните костюми и включи маркуча към кислородната бутилка, Джилиън мина през няколкото предверия и влезе в главната лаборатория. Харват я чакаше от другата страна на стъклото и двамата комуникираха чрез интерком, прикачен към костюма ѝ.
Не ѝ отне дълго време, за да открие онова, което търсеше. На рафтовете на един от лабораторните хладилници се мъдреха стотина примитивни черни шишенца, а в другия хладилник - близо десет пъти повече, само че виолетови. Бяха изработени от неизвестна за Джилиън сплав. Всичките подхождаха идеално на резбовия сандък с множество вътрешни отделения, който бяха открили в пещерите на Кол дьо ла Траверсет.
Като ги разгледа по-внимателно, тя видя, че черните шишенца бяха гравирани с изображението на страховитата кучешка глава с увити около нея усойници, докато виолетовите - с някакво чудновато растение или билка, която, изглежда е била част от комбинацията на ваксината антидот.
Съдейки по диаграмите, залепени за задната стена на лабораторията, Джилиън разбра, че и болестта, и ваксината са изключително силни и че от тях са нужни минимални количества, за да подействат. Нещо повече - водата, която Хамал бутилираше и продаваше, не беше от някакъв таен извор, а от общинската водопроводна мрежа на Мека.
Харват беше наясно, че от Съединените щати ще могат да изпратят на място специализиран екип за изолиране на сградата най-малко след един ден и мислите му веднага се насочиха към Ник Кампос. Кампос можеше да бъде на обекта до няколко часа и покрай работата си със звеното за нелегални лабораторий към Агенцията за борба с наркотиците щеше да помогне на Джилиън в съхранението на противоотровата до идването на американския екип. Обаждането до Ник обаче не беше най-неотложната задача в момента.
Втурвайки се обратно през тунела, Харват излезе на двора на осеяния със следи от куршуми имот на Хамал точно навреме, за да помогне за качването на Рейнълдс в двумоторния двувитлов хеликоптер „Шинук СН-47D“, който щеше да транспортира ранените до болницата „Ал Хада“, намираща се в близост до военновъздушната база „Крал Фахад“.
Щом се издигнаха във въздуха, агентът използва един чифт слушалки, за да се свърже с двореца. Разбра, че всички войници от Националната гвардия се водят на отчет. Нямаше и помен от изчезналите ислямисти и срещата клонеше към края си. Скоро всичко щеше да приключи. Макар още да нямаше извършени опити за покушение срещу уахабитските водачи, тревожното чувство, което Скот беше изпитвал през целия ден, се бе засилило. Сваляйки слушалките, той се наклони към Рейнълдс и сподели опасенията си.
- Мислиш ли, че тук тя е в по-голяма безопасност? - попита Чип, който се надвикваше с рева на двигателите. Имаше предвид Джилиън.
- Не се притеснявам за нея, а за лидерите на уахабитите. Знаем, че планът на Калъчкъ предвиждаше те да бъдат убити по време на срещата и отговорността за това да се прехвърли на кралското семейство. Но ако хората му не са в близост до двореца, как, по дяволите, смятат да изпълнят този план?
- Има автоколона - отвърна Рейнълдс. - Може да са решили да ударят по нея.
- Двама души плюс заместник-министърът на разузнаването? Възможно е, но Абдула разполага с невероятна охрана. Мисля, че онези са откраднали униформите, за да се доближат максимално до мишените си.
- Може да са повече от трима души. Откъде да знаем, мамка му? Може да са вербували стотина войници и кашонът с униформите, който открихме в склада, да е само един от многото.
Имаше логика, но Харват го глождеше мъчителното чувство, че отговорът е пред очите му. Защо на ислямистите са им били нужни униформи? Щом не са смятали да атакуват в самия дворец, къде биха могли да извършат удара? Какво беше предназначението на униформите? До какво е трябвало да се доберат с тях? Най-очевидният отговор беше „до уахабитските лидери“, но дали нямаше друга възможност?
Докато наближаваха военновъздушната база „Крал Фахад“, Харват видя дълга колона от автомобили, която беше тръгнала към летището от двореца на престолонаследника. Преговорите очевидно бяха приключили и колите превозваха уахабитите до самолета им. Скоро всичко щеше да свърши, помисли си Харват. Ако войнстващите ислямисти смятаха да реализират плана си, трябваше да го направят сега, но как?
Щом автоколоната наближи единствения бизнес самолет „Дасо Фалкън 50“, Харват забеляза пръснатите из базата войници. Някои от тях бяха застанали мирно, други свободно. Това отново му напомни за военновъздушната база „Андрюс“ и „Еърфорс 1“. Защо все се сещаше за „Андрюс“ и за президентския самолет? После изведнъж се сепна. „Еърфорс 1“ беше в най-уязвима позиция на земята.