Скот вече знаеше за какво са им били униформите - не за да се доближат до уахабитите, а до техния самолет. Фарук е гений по експлозивите, беше споменал Калъчкъ. Саудитската династия беше отказала да проведе срещата в Рияд и беше настояла лидерите на уахабитите да пристигнат с кралски самолет, чиято безопасност беше нейна отговорност. Картината му се изясни. Каквото и да се случеше, той не биваше да допуска уахабитските лидери да се качат на борда и изобщо да се доближат до самолета. Грабвайки слушалките, Харват изкрещя на пилота:
- Трябва да спрем автоколоната!
- За какво говорите? - каза пилотът.
- В самолета, към който са поели, има поставена бомба.
- Но аз превозвам ранени, които трябва спешно да постъпят в болница!
- Ще почакат! - нареди Харват.
- Изпълнявам заповеди.
- Заповедите ти току-що се промениха - каза Рейнълдс, който, превит от болка, проникна в пилотската кабина и опря пистолета си ,,Лес Беър 1911” в главата на пилота. - Прави каквото ти казва човекът!
След като Харват лиши двамата пилоти от оръжията им, първият каза:
- Добре, ти даваш заповедите. Какво да правя?
Харват знаеше, че няма време да съобщи на кулата, за да може оттам да се свържат с колоната от автомобили, затова нареди:
- Кацни веднага пред автоколоната.
- Точно пред тях? Да не си луд?
- Изпълнявай! - нареди Харват.
Завъртайки огромния хеликоптер ,,Шинук”, пилотът даде пълна газ, спускайки се изумително бързо над ускорилата автоколона. Приземи машината на пистата и блокирайки достъпа на колите до самолета.
Поради липса на реакция от страна на процесията можеше да предположи, че не са забелязали огромния, трийсетметров хеликоптер с двете му гигантски витла с осемнайсетметров диаметър, но Харват знаеше какво става. Всеки охранител в автоколоната беше предупреден за заговора за убийството на уахабитските водачи. Те нямаха никакво намерение да намаляват скоростта. Всъщност вътре в колите може би подготвяха оръжията си за евентуална престрелка.
- Свържи се с кулата - инструктира Харват пилота. - Кажи им, че на самолета има бомба и колоната трябва да обърне и да се разкара оттук.
През слушалките, които беше сложил на главата си, Скот чу, че пилотът предава инструкциите му на контролната кула. В това време колоната от коли продължаваше да приближава. Вече бяха на по-малко от четиридесет и пет метра. Харват прехвърли наум възможностите и осъзна, че няма избор.
Той грабна ръкохватките на 7.62-милиметровата картечница M60D с въздушно охлаждане, монтирана на вратата на хеликоптера, провери картечната лента, свали предпазителя и откри стрелба.
Тежките куршуми откъртиха огромни късове асфалт от настилката на пистата точно пред автомобилната колона. Продължи да стреля, но бронираните автомобили спряха едва когато извади от строя радиатора на челния джип. В този момент вратите им се отвориха и охраната зае позиции за стрелба.
При скорострелност 550 изстрела в минута оръжието на Харват надминаваше всички боеприпаси, с които разполагаха охранителите. Изпращайки още една серия куршуми срещу тях, но на безопасно разстояние над главите им, Харват извика в слушалките си:
- Какво става с кулата?
- Все още се опитват да се свържат с автоколоната - отвърна пилотът.
- Кажи им да побързат! - заповяда агентът, като отново стреля във въздуха над колите. - Тези хора си мислят, не се опитваме да ги ликвидираме.
Тъкмо си довършваше мисълта, когато вида как подвижният капак на втория автомобил се плъзна назад и секунда по-късно на покрива се показа преносим зенитноракетен комплекс с инфрачервено насочване „Стингьр“ Б1М-92А. След него изскочи мъж с решително изражение на лицето, който балансира оръжието на рамото си. Очите му бяха приковани в хеликоптера и той очевидно нямаше никакво намерение да изгуби някого от хората си, не и в тази мисия.
Но и Харват нямаше намерение да изгуби някого от своите.
- Включи топлинните капани! - изкрещя той.
- Какво?! - сащиса се пилотът. - Защо?
- Изпълнявай! - изкрещя вторият пилот, който, за разлика от колегата си виждаше какво става. - Веднага!
Пилотът включи системата за заблуждаване на топлинно насочващи се ракети. Във всички посоки се разхвърчаха ярки сигнални ракети и пламтящи метални жици, обсипвайки автоколоната с огнен дъжд. Охранителите не само бяха принудени да се приберат обратно в автомобилите, но и да се оттеглят на задна скорост възможно най-далеч от хеликоптера „Шинук“.