Когато Харват се подготви за втори обстрел, в слушалките му се разнесе гласът на пилота:
- Кулата е установила връзка с автоколоната. Изтеглят се назад. Повтарям, изтеглят се назад. Изпратени са специалисти по взривовете, които да огледат самолета и да обезвредят експлозивите.
Отпускайки ръкохватките на картечницата, Харват се отпусна на една от седалките и се зачуди къде, по дяволите, може да си купи бира в тази страна.
Глава 93
Само за да докаже, че става за екипен играч, Хелън Кармайкъл беше зарязала костюмите с панталон и беше облякла сива пола от каша „Армани“ с дължина малко под средата на бедрото и снежнобяла риза с френски маншети. Носеше черни обувки на висок ток от алигаторска кожа и същия колан от ,,Джими Чу“. Чувстваше се като покорителка на света. Беше в настроение да си придаде мръснишки вид и затова беше оставила горните три копчета на ризата си разкопчани и бе излъскала до блясък обецата за пъпа си, преди да си я сложи сутринта. Днес щеше да е един от най-важните дни и живота ѝ.
В знак на примирие беше изпратила Нийл Монро да занесе в канцеларията на Ръс Мърсър своеобразен дар. Папката, която сътрудникът ѝ трябваше да предаде лично на председателя на Комитета на Демократическата партия, съдържаше само част от доказателствата, до които се беше добрала благодарение на Брайън Търнър Те се отнасяха до личния отряд на президента Джек Рътлидж, изпълняващ ,,черни”, неофициални операции. Взривоопасният материал в папката беше билетът ѝ за висшата лига. Сега вече нямаше как партията да ѝ откаже участие в предизборната листа - не и след разкритата от нея информация.
Освен че беше оказал груба намеса в уж „свободните” и ,,демократични” избори в няколко чужди страни, Рътлидж също така беше наредил убийството на поне шестима чуждестранни високопоставени представители, критикували американската външна политика. И това беше само върхът на айсберга. Рътлидж бе олицетворение на злото в Америка и Хелън Кармайкъл щеше да изпита особено удоволствие, докато го гледа как гори.
На всичко отгоре беше помогнал на един от личните си тайни агенти, Скот Харват, да избегне връчването на подготвената от нея призовка за явяване пред нейната комисия. Безобразията в американската външна политика бяха достатъчни, за да разгневят гласоподавателите, но фактът, че Рътлидж рушеше конституционните устои и най-нагло погазваше федералните закони, щеше да хвърли населението на Съединените щати в потрес.
Докато седеше на задната седалка на колата, която я караше към централата на Комитета на Демократическата партия, тя се опита да реши откъде да започне събарянето на президентската администрация. Разбира се, щеше да го обсъди с Ръс Мърсър, за да покаже, че може да играе в екип, но в действителност вече беше взела решение. Светът още се тресеше от възмущение заради безпричинния побой, който неидентифицираният американски военнослужещ беше нанесъл на иракския продавач на плодове. Това беше най-логичната отправна точка. Щеше да изкара Харват пред камерите и да го накаже публично. Щеше да отнеме дълго време, докато положителният имидж на Америка в чужбина бъде възстановен и тя щеше да бъде приветствана като жената, осъществила тази непосилна мисия.
Щом строшеше гърба на Харват, щеше да скочи върху този на Рътлидж и да се наслади на спускането му по нанадолнището и на краха на политическата и президентската му кариера. Беше изоставила всякакви предишни идеи за постепенно разкриване на злепоставящата информация. Не ѝ стигаше просто да отслаби позициите му и да го очерни по време на предизборната кампания. Трябваше да принуди Рътлидж да подаде оставка и да предизвика импийчмънт преди изборите, така че на републиканците да им се наложи да включат на негово място друг кандидат в последната минута. Нямаше да има значение кого ще изберат - американският народ щеше да е така отвратен от партията на президента и щеше да е изпълнен с такова недоверие, че демократите безпрепятствено щяха да влязат в Белия дом. Това щеше да стане толкова скоро, че тя вече предвкусваше победата.
След като се разположи удобно в чакалнята на Ръс Мърсър, Хелън Кармайкъл обърна специално внимание на обзавеждането и се замисли какво говори то за Комитета на демократите и неговия председател. Макар собственият ѝ кабинет да бе украсен със сувенири от Пенсилвания, които трябваше да свидетелстват за привързаността ѝ към щата, който представляваше, влезеше ли веднъж в Белия дом, най-сетне щеше да се развихри. Всъщност, познавайки лошия вкус на губернатора на Минесота Фарнсуърт, чиято подгласничка щеше да стане, както и този на неговата съпруга, тя вече кроеше планове не само как да обзаведе своя кабинет в Белия дом, но и всички останали помещения.