Кармайкъл първо чу собствения си глас и когато на телевизионния екран се появи картина, видя себе си в компанията на Брайън Търнър в луксозния апартамент на осмия етаж на хотел ,,Уестин Ембаси Роу”. Изведнъж ѝ призля ѝ и се стори, че ще повърне. Продължаваше да седи, без да може да откъсне поглед от екрана. За нейно щастие Мърсър изключи уредбата, преди да се стигне до най-компрометиращата част.
- От известно време си обект на наблюдение - наруши мълчанието Андерсън.
Умът на Кармайкъл трескаво работеше, за да намери изход. Трябваше да има начин да спаси кариерата си и същевременно да излезе победител в създалата се ситуация.
- Зная как изглежда всичко това - смотолеви тя, но всъщност не съм направила нищо нередно. Човекът от видеозаписа ме снабдяваше с информация, която считаше за свой патриотичен дълг да извади наяве пред обществеността.
- Сигурно ще те шокирам, но твоят патриот и любовник е нарушил куп закони за националната сигурност, докато ти е набавял тази информация.
- Това обаче не променя факта, че президентът е омърсил ръцете си. Няма да ме спрете да разглася всичко. Срещата приключи. Тръгвам си - каза Кармайкъл и стана от стола.
- Седни, Хелън - заповяда ѝ Мърсър, - и млъкни. Дори си нямаш представа колко бързо ще приключим с теб.
Андерсън забеляза искрено озадаченото изражение на лицето ѝ и каза:
- Информацията, която Брайън Търнър ти е подал, беше фалшива. Нарочно му беше подхвърлена от директора на ЦРУ Джеймс Вейл. В Лангли подозираха, че в редиците им има къртица, и му бяха заложили капан. Точно според очакванията им, стръвта се оказа твърде изкусителна, за да бъде подмината.
- Не ти вярвам - отвърна сенатор Кармайкъл. - Не знам как си въвлякъл и Ръс във всичко това, но по някаква причина той ти помага да прикриеш престъпната дейност на Рътлидж.
- Би трябвало да си малко по-великодушна към Джек Рътлидж. Аз настоявах да застанеш пред съда и да бъдеш изгонена заради действията си, но президентът реши да постъпи благородно и да те накара да подадеш оставка. Той смята, че между двете партии в страната и без това има достатъчно враждебност, и макар че никой извън тази стая няма да го узнае, Рътлидж иска да помогне за частичното преодоляване на разногласията.
Кармайкъл помълча малко и после попита:
- Какво ще стане с Брайън Търнър?
- Честно казано, изненадан съм, че те е грижа - каза Андерсън, - но понеже питаш, ще ти кажа. Той ще си понесе заслуженото наказание. Брайън Търнър ще отиде в затвора за много дълго време. Когато излезе оттам, не мисля, че ще иска да има нещо общо нито с разузнаването, нито с политиката.
Това решаваше всичко. Хелън Кармайкъл се беше опитала да играе по собствените си правила и беше изгубила. Нямаше какво друга да направи, освен ла се признае за победена.
- Ако се съглася да направя това, което искате от мен, ще гарантирате ли, че няма да ми бъдат повдигнати обвинения?
Чарлз Андерсън кимна утвърдително.
- Давам ти не само моята лична гаранция, а и тази на президента.
- А записът?
- Той е обект на федерално разследване, но тъй като Брайън Търнър направи пълни самопризнания, не виждам защо да бъде представян като доказателство в съдебната зала.
- А ще бъде ли унищожен? - попита тя.
- Не, ще го държим като част от твоята лична гаранция.
- Тоест?
- Ще се оттеглиш елегантно от политиката и никога няма да разкриваш нищо с името на Скот Харват или с личните ти догадки относно това какво е направил и какво не е направил президентът.
- И това е всичко? - попита Кармайкъл закачливо.
- Не се превземай, Хелън - намеси се Мърсър. - Предлага ти се невероятна сделка.
- Не се тревожи, Ръс. Превземките не са по моята част.
После се обърна към Андерсън и се поинтересува:
- Е, какъв ще е поводът? Здравословни проблеми или популярното ,,Напускам политиката, за да прекарвам повече време със семейството си“?
Глава 94
Хотел „Каталина“
Зиуатанехо, Мексико
Седмица по-късно
След като остана достатъчно дълго във Вашингтон, за да се увери, че болестта не се е разпространила, Харват замина. Президентът го беше поканил на посещение в Белия дом, за да му благодари лично, но Скот учтиво отказа. Трябваше да мине известно време, преди отново да е готов да възстанови връзката си с този град. Същевременно имаше много дни неизползван отпуск и беше решил, че заслужава хубава и дълга почивка.
Легнал в хамака на верандата си, Харват дочете броя на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“ от предишния ден и го остави настрана до кофата с лед, в която се изстудяваха бутилки бира ,,Негро Модело“. Единственото, което се чуваше, беше шумът от разбиващите се в брега вълни.