- Господи - отрони Драйхаус. - На това му казвам ответен удар. Изглежда, всяко действие, което предприемаме, независимо дали е успешно или не, се връща при нас с двойно по-опустошителна сила.
Това бе мисъл, която се въртеше в главите на всички присъстващи.
- Доброто, което вършим там, далеч надхвърля лошото - възрази държавният секретар.
- Надявам се - отвърна Драйхаус. - Но ако трябва да бъда откровен, опасявам се, че загубите ни скоро може да вземат превес над всякакви възможни победи.
- Това пък какво означава?
- Означава, че за добро или за зло, съм загрижен повече за благоденствието на американския народ, отколкото за това на иракчаните или всеки друг в онази част на света.
- Е, и? Да не би да предлагате да си заровим главите в пясъка и да се надяваме, че проблемът с тероризма просто ще отмине? Всички знаем, че това няма да стане.
- Добре - намеси се президентът. - Уважавам плурализма в тази зала, но нека се опитаме да се успокоим и да се съсредоточим върху най-неотложното.
След няколко мига неловко мълчание говорителят на здравния департамент каза:
- Предполагам, че щом не знаем с какво си имаме работа, е безсмислено да питам дали има лечение.
- До голяма степен сте права - отговори полковник Тренбърг, почувствал облекчение от това, че разговорът отново се връща в познатото му русло.
- А процентът на смъртните случаи? Какво можете да ни кажете за него?
- Всичко зависи от това как ще интерпретирате данните. Ако разглеждаме селото Асалаам, един на всеки двама души е починал, което ни дава петдесет процента смъртност - изключително обезпокоителна статистика.
- След като селото е нашият единствен обект на изследване - възрази Плезиер, - какви други възможности имаме да оценим ситуацията?
- Разглеждаме само селото, разбира се, но в случая е по-съществено да направим оценка на смъртните случаи. Виждате ли, територията около Мосул представлява един от най-големите християнски анклави в цялата страна. По тези не е необичайно християните и мюсюлманите да живеят заедно. Асалаам бе идеален пример за това. Всъщност дотолкова идеален, че мюсюлманите са възлизали на около петдесет и два процента от населението, а християните - на четирийсет и осем.
- А ако обвържем данните с вероизповеданието на жертвите?-попита говорителят на здравния департамент.
Тренбърг бавно поклати глава.
- Оцелели са само мюсюлманите. При останалите, болестта е довела до смъртоносен изход в сто процента от случаите.
Глава 9
Комплекс „Олбън Тауърс” Джорджтаун
Хелън Кармайкъл можеше и да не спи с младия анализатор от ЦРУ. Достатъчно беше ла му обещае пост в своята канцелария, но сексът беше приятен бонус. Не само влиятелните мъже политици привличаха млади хора със стегнато тяло и хубава външност. И жените в политиката го правеха, макар че проявяваха по-голяма дискретност. Кармайкъл се пресегна към кофата с лед до леглото, взе полупразната бутилка „Монтраше” наля вино и на двамата. Подавайки чашата на двайсет и пет годишния мъж с пясъчноруса коса, тя каза:
- Какво става в службата ти?
Брайън Търнър знаеше, че това е част от сделката, но му се щеше поне веднъж да поговорят за нещо друго.
- Имам приятел, който държи ветроходна яхта на източния бряг на залива Чесапийк. Маже да ми я заеме по всяко време - отговори той, сменяйки темата. - Какво ще кажеш за този уикенд?
- Брайън, знаеш, че не си падам по лодките - отвърна сенаторката.
- Няма значение. И без това ще вали. Ще я оставим на кея и ще се сгушим в каютата под палубата. Има и DVD. Ще си вземем няколко филма и ще заредим храна в ,,Дийн и Де Лука“ на път за яхтата. От онези омари, които така обичаш. Ще донеса сандъче с вино. Ще бъде идеално.
За един кратък миг Кармайкъл беше изкушена да приеме.
Не си спомняше кога за последно е зарязвала всичко, за да си устрои безгрижен романтичен уикенд. Може би имаше два или три такива случая в началото на брака ѝ, но това беше толкова отдавна, че не беше сигурна дали не си ги бе въобразила, за да се чувства по-добре.
Тя се загледа в загорялото, стегнато тяло на Брайън, отпуснато върху лъскавите чаршафи „Фрет“, и мислено потърси начин как да разчисти графика си, но се оказа невъзможно. Периодът беше твърде важен за нея. Трябваше да прави обиколки на града, да се среща с хора, особено предвид предложението й за започване на разследване по случая с репортажа на „Ал Джазира”.