- Не мога, Брайън - отговори тя. - Твърде много неща трябва да свърша.
- Разбирам - каза Търнър и беше напълно искрен. Всъщност той се радваше на отказа ѝ. Вече беше отправил същото предложение на много по-млада и по-привлекателна младша секретарка от офиса на един конгресмен - или на жаргона на окръг Колумбия, на едно „секретарско дупе“, за която се твърдеше, че имала ненаситен апетит за див маратонски секс. Търнър блъфираше. Кармайкъл така или иначе, никога не приемаше неговите ,,романтични“ предложения за уединени уикенди. Да прекара цялата събота и неделя, правейки се на страстен и любвеобилен, не беше неговата представа за добре прекарано време. Не че я намираше непривлекателна. Напротив, но той не беше с нея заради секса, а заради онова, което тя можеше да направи за кариерата му.
Кармайкъл беше билетът на Търнър за голямата политика. Щеше да му помогне да се измъкне от монотонното бачкане в ЦРУ, което след 11 септември беше станало доста тежко. Като изключим секс уикенда с хубавичката дребна блондинка със секретарското дупе от Южна Дакота, повече от всичко на света Брайън Търнър желаеше ла работи за Хелън Кармайкъл, настоящ сенатор, и дай боже, бъдеш вицепрезидент.
Той тъкмо се беше замислил за любимите, според слуховете, перверзии на секретарката, когато Кармайкъл отново започна да му досажда с въпроси за работата.
- Какво става в Лангли? - попита тя. - Чува ли се нещо за репортажа на „Ал Джазира“?
- Не знам дали се чува, но много се гледа - отговори Търнър, който изпита облекчение от това, че интимната част на вечерта е приключила. Стана от леглото и тръгна към бюрото си. Сенаторът го изпрати с поглед. Тялото му пращеше от младежка сила и жизненост. После плъзна поглед към собствената си плът и се изпълни с гордост от видяното. Редовно поддържаше формата си и притежаваше фигурата на жена, поне с петнайсетина години по-млада от нея. Особено ѝ харесваше пиърсингът, който Брайън я убеди да си направи. И двамата имаха подхождащи си барбели от неръждаема стомана - тя на пъпа, а Брайън Търнър на главичката на пениса си, по-известен като „Принц Албърт“. Пиърсингът напомняше на Кармайкъл за тайните ѝ удоволствия и тя обичаше дискретно да попипва обецата, когато беше сред други важни фигури в окръг Колумбия - все хора, които и не подозираха за водения от нея двойствен живот.
Веднъж, в момент на безпокойство, Търнър я попита какво би казал съпругът ѝ, ако види пиърсинга, но Кармайкъл го успокои, че мъжът ѝ не я е виждал гола от години.
Търнър се върна в леглото с папка в ръце. Той втъкна един молив зад ухото си и отметна перчема от челото си.
- Помолих един от колегите, който има връзки в Департамента по отбраната, да изгледа филма.
- И?
- И точно като теб, първото, което забеляза, беше, че по униформата на американския войник….
- …няма други отличителни знаци, освен американското знаме - довърши тя изречението на младия мъж.
- Именно.
- Което значи, че войникът вероятно е действал под нещо като прикритие. Може да е член на някой от отрядите за преки действия към Командването за специални операции.
- Отново имаш право - потвърди Търнър.
- Знаеш ли кой е?
Търнър се усмихна.
- Изглежда, никой не иска да помогне за обесването на този човек. Трябваше много да внимавам с кого говоря и каква информация мога да извлека. Ценят го много високо. Той е нещо като герой в кръговете на разузнаването.
- Стига си теглил локуми - измърка Кармайкъл и грабна папката от ръцете му.
Младежът я наблюдаваше как преглежда страниците и по устните ѝ заиграва усмивка.
- Това е невероятно - прошепна тя, докато продължаваше да чете.
Към края на досието Кармайкъл заключи:
- Надминал си себе си, Брайън. Този човек е златното момче на президента.
Търнър отново се усмихна.
- Знаех си, че ще го оцениш.
- Не просто го оценявам. Това е находката на десетилетието.
- Автобиографията му е доста дълга. По някаква причина не се задържа много на едно място. Служил е в специалните части на военноморските сили - и във втора, и в шеста група, преди да го наемат в службата за охрана на президента. Докато е бил в Белия дом, се е представил отлично, като е спасил президента в онзи инцидент с отвличането в Парк Сити, щата Юта. Това му е спечелило престиж във висшите кръгове. Скоро са го потърсили от ЦРУ и е започнал да участва в някои операции с членове на Специалната оперативна група. Една от тях е била свързана с разбиването на терористичната организация на Абу Нидал. Друга - с ядрените бомби, които онази група руснаци беше прекарала в куфар и беше заплашила да детонира на наша територия.