- Откъде имаш тази информация?
- Тук съм от името на един човек, който осъществява невероятно мащабен бизнес с моята страна.
- Кой?
- Не е швейцарски гражданин, но е изключително….
- По дяволите. Ханс, нямам време да си губя времето с глупости. Кой ти даде тази информация?- настоя Андерсън.
- Озан Калъчкъ.
- Калъчкъ - турчинът ли? Терористът?
- Подобно определение е злонамерено и неоправдано - отвърна Фридрих.
- Да бе неоправдано. Западното разузнаване и в частност ЦРУ знаят…
- Западното разузнаване не знае почти нищо. Всъщност западното разузнаване и в частност вашето ЦРУ се опитват от години да му съставят досие, но засега безуспешно.
- Знаем достатъчно за него - натърти Андерсън.
- Не мисля. Дори…
- Ханс, нека ти спестя време и усилия. Ако се опитваш да помогнеш на Озан Калъчкъ да придобие американско гражданство в замяна на някаква съмнителна информация, с каквато уж разполага, откажи се. Не искаме да имаме нищо общо с него. А и, честно казано, не разбирам защо Швейцария изобщо се занимава с Калъчкъ.
- Господин Калъчкъ е бизнесмен. Има множество законни, международни контакти, които са се оказали много доходоносни за Швейцария.
- И множество не чак толкова законни контакти, които са се оказали много доходоносни за частната банкова индустрия в Швейцария.
- И това е вярно - отвърна Фридрих, отпивайки от мартинито си. - Но ако сме съвсем честни. Съединените щати също се възползваха от Аднан Хашоги, който им помогна да циментират връзките си със саудитците и техните планини от пари. До момента те са вложили един трилион във вашата икономика, ако не ме лъже паметта. Нищо чудно, че оставате така лоялни към тях. Ако изтеглят средствата си от Америка, икономиката ви ще изпадне в колапс.
- Какво искаш ла кажеш?
- Искам да кажа, че Озан Калъчкъ до голяма степен изпълнява същата функция за нас, каквато Хашоги - за вас. Събира капитал за нашите предприятия в други части на света.
- Капитал. Казано по този начин звучи толкова невинно.
- Стига, Чък. И двамата знаем каква е играта. Разликата при нас, швейцарците, е, че ние веднага прозряхме ползата от сътрудничеството с Калъчкъ. Вярвам, че и Хашоги не е бил нает от Белия дом, преди случайно да „забрави“ куфарче с един милион долара в дома на вашия президент Никсън. Както разбирам, след това господин Хашоги си е спечелил голяма популярност тук. Вашата страна му е имала достатъчно доверие, че да му позволи да действа като посредник по време на аферата „Иран контри“, нали?
- Става дума за различна администрация - отвърна Андерсън, изкаран от търпение. Може ли да се върнем на въпроса?
- Въпросът е, че не бива да даваш воля на предубежденията си и да пренебрегваш информацията, с която разполага Озан Калъчкъ…
- С която уж разполага. И не я пренебрегвам. Просто не харесвам вкуса, който остава в устата ми, когато произнасям името на този човек.
- Това означава ли, че проявяваш интерес?
- Все още не съм напълно сигурен за какво говорим. Ще трябва да ми дадеш нещо повече от тези клишета с наметалото и меча на Аллах.
- Имаш право съгласи се посланикът, който извади малък цифров видеоплейър от джоба на сакото си. - Господин Калъчкъ реши, че може да имаш нужда от допълнително убеждаване.
Андерсън не можа ла повярва на очите си. Това бяха кадрите от Асалаам, прожектирани в съвещателната зала по-рано същата сутрин.
- Как се сдоби с това?
- Казах ти - отвърна Фридрих. - Аз съм просто вестоносец. Ще трябва да попиташ господин Калъчкъ.
- Без съмнение той ще иска нещо в замяна.
- Да. Господин Калъчкъ явно има нужда от услуга.
По понятни причини Андерсън стана предпазлив.
- Какъв вид услуга?
- Господин Калъчкъ е готов да каже на Съединените щати онова, което знае за оръжието, и дори ще осигури достъп до един от учените, които са го разработвали….
- Някой от учените е останал жив?
- Според господин Калъчкъ, да. Но има само един човек, с когото ще сподели тази информация, и той иска да се срещне с него насаме, за да поиска услугата очи в очи.
Шефът на канцеларията познаваше швейцарския посланик от години. За него той бе като отворена книга.
- В никакъв случай. Няма да го допусна.
- Какво да допуснеш? - попита Фидрих. - Още не съм ти казал с кого иска да се срещне.
- Познавам те, Ханс. Как можа да си въобразиш дори за миг, че ще позволя президентът на Съединените щати да се срещне с човек като Озан Калъчкъ.
Посланикът не се сдържа и се разсмя.
- Това наистина би била историческа среща. За щастие обаче президентът Рътлидж не е човекът, с когото иска да се срещне господин Калъчкъ. Става дума за другиго.