Андерсън се наведе напред и се взря в Харват.
- Тук вече грешиш. Не става дума за теб или твоята кариера. Става дума за президента. Нямам намерение да гледам как се компрометира, докато се опитва да те покрие… не и преди изборите.
- Значи ме зарязвате? - попита невярващо Харват.
- Не те зарязваме.
- А ти как би го нарекъл, мамка му? Засега Кармайкъл не разполага с нищо. Доколкото чух, иракчаните са разкарали екипа на „Ал Джазира“, преди да заснемат лицето ми. Вижда се само тилът ми. Струва ми се, че сенаторът ще види зор, докато сглоби някакви обвинения.
- Мислиш ли, че с теб бихме водили този разговор, ако Кармайкъл разполагаше само с тила ти? Тя има уличаващи доказателства, че ти си човекът, извършил побоя.
- Как? Как би могла да разбере, че съм аз?
- Говорила е с много хора.
Гневът на Харват започна да взима връх.
- Какви хора?
- Всякакви. Тя е в Комисията по разузнаването, за бога. Има връзки във всички кръгове.
- Връзките няма как да ѝ помогнат да разбере, че аз съм човекът от филма.
- Напротив.
- Откъде знаеш?
Андерсън пое дълбоко въздух и заговори с по-спокоен тон:
- Тази сутрин ми се обадиха.
- Кармайкъл ти се е обадила?
- Не, друг човек. Стар мой познат… Човек, чието положение му лава възможност да чува доста неща. Каза ми, че Кармайкъл го е разпитвала надълго и нашироко за теб.
- За какво го е разпитвала?
- Искала е да узнае повече за службата ти в Белия дом, каква е причината ла напуснеш Сикрет сървис, за работата ти в Департамента за вътрешна сигурност. Интересувала се е дори от проекта „Апекс“.
Последните думи така смаяха Харват, че той не повярва на ушите си. „Апекс“ беше кодово име за цялата му дейност в Департамента за вътрешна сигурност. Само шепа хора знаеха за съществуването на проекта. Бюджетът му беше така засекретен и попълван от толкова много различни източници, че бе невъзможно да се проследи. „Как, по дяволите, Кармайкъл се е докопала до проекта „Апекс” и въобще до цялата информация?”, чудеше се Харват. Отнякъде имаше изтичане….Имаше дупка, която трябваше да бъде запушена.
- Не виждаш ли какво се опитва да направи тя? - продължаваше Андерсън. - Иска да изгори президента и ще започне, като първо подпали теб с най-голямата огнепръскачка, която и попадне в ръцете.
- Може би просто се опитва да види какво може да изкара наяве.
- Стига, Скот. Приеми фактите. От всички жители на този окръг тя посочва точно теб. Прецакан си.
Харват не беше готов да се предаде така лесно.
- Чък, докато не сме напълно сигурни, не мисля, че трябва……
- Напълно сме сигурни - прекъсна го шефът на президентската канцелария. - Призовката ти ще е готова до три часа. Тази сутрин вече е направила няколко двусмислени изявления за пресата, че от Капитолия щяла да дойде голяма новина. Трябва да те дистанцираме максимално от президента. Бюрото ти в Департамента по вътрешна сигурност вече с разчистено.
- Не си губиш времето, а?
- Трябва да се съсредоточим върху главното.
- И какво се очаква да направя?
- Първо, да подпишеш оставката си
- И второ? - попита Харват, вбесен от факта, че явно никой не оценяваше онова, което е направил за настоящата администрация.
Андерсън го погледна и отговори:
- Не е лошо да помислиш за нова кариера.
Глава 12
Грийнбелт парк
По-късно същия следобед
Ще ми обясниш ли защо трябваше да се срещаме чак тук? - поиска да знае Харват, чието настроение се бе развалило още повече след срещата с шефа на канцеларията.
- Как можа точно сега - отвърна Гари Лоулър, като мина покрай Харват и се запъти към една от парковите алеи за джогинг - да се сдобиеш с неудобното свойство да си политически токсичен.
- Политически токсичен - повтори Харват глухо, докато догонваше човека, който бе не само негов шеф, а и дългогодишен семеен приятел, превърнал се в нещо като втори баща за него. - Не си представях точно така завършека на кариерата си. Не само че е доста посредствен, но е изпреварил времето си с около двайсетина години. За бога, Гари, как така изведнъж аз станах лошият? Ако Кармайкъл разгласи публично името ми, това ще е краят. Отивам по дяволите. Всичко свършва. Какво ще правя оттам насетне?
- Първо, престани да се самосъжаляваш - предложи Лоулър.
- Не се самосъжалявам. Съжалявам родината си. Знаеш ли, ме съм бил на служба само заради парите. Вярвах, че защитавам идеалите на Америка.