- Е, и? Вече не вярваш в това, така ли? Вече не искаш да защитаваш идеалите ѝ?
- Ти не ме ли чу, когато ти казах, че Чарлз Андерсън ме накара да си подам оставката? - попита Харват.
Лоулър спря и се обърна, за да го погледне.
- А ти какво очакваше? Той е началник на президентската канцелария. Работата му е да защитава Джек Рътлидж, а не Скот Харват.
- И щом е така, няма проблем, че ме хвърля на вълците от Капитолия?
- Щом се налага, естествено - отговори Лоулър.
- Но защо мен? Защо аз да съм жертвеният агнец?
- А защо да не си ти?
- Защото върша много опасна работа за страната си и никога не съм искал нищо в замяна.
- Сега вече улучи вярната дума каза Лоулър. - Опасна. Твоята работа е изключително опасна. И не само за теб, а и за настоящата администрация.
- Все още не разбираш, нали? Не съм извършил нищо нередно. Хич не ми пука дати онзи в Багдад е бил зарзаватчия. Било му е платено да стане примамка. Знаел е, че върши нещо нередно и в резултат на това си получи боя, който бях предвидил за Халид Аломари. Може би отсега нататък ще си седи на сергията и ще продава плодове.
- Сигурен съм, че благодарение на теб дните на онзи човек като примамка ще останат в миналото, но не става дума за това.
- Така ли? - поинтересува се Харват. - Тогава за какво става дума?
- За сенатор Кармайкъл. Тя не те е погнала заради действията ти, заснети от „Ал Джазира“.
- Да бе, друг път.
- Скот, зная, че си ядосан, но млъкни за малко и ме изслушай. Цялата тази история с „Ал Джазира“ е само претекст. Това влияе ли зле върху имиджа ни в мюсюлманския свят. Да. Можем ли да поправим стореното? Естествено, че можем. Може да отнеме известно време и доста усилия от страна на пиар специалистите, но определено е постижимо. Не забравяй, че сенатор Кармайкъл неслучайно е стигнала толкова високо. Тя е съобразителна жена и изключително вещ политик. Щях да се радвам, ако никога не се беше мяркал в полезрението и? Но след като вече те е засякла, ще използва всяка троха информация, за да сглоби една голяма торта, която да украси със свещи и с която да отбележи завръщането на демократите в Белия дом.
- Но откъде да знаем дали изобщо може да докаже нещо?
- Няма нужда да доказва нищо. Това е Вашингтон. Достатъчно е да разполага с информация, че президентът може да е давал разрешение за неофициални тайни операции, и да я подхвърли, за да му навреди при изборите. Няма значение, че Рътлидж е проявил изключителна далновидност и е имал куража да извърши каквото е необходимо в името на сигурността на страната. На голям процент от гласоподавателите не им допада идеята техният президент да действа извън обхвата на своите правомощия, без да отговаря пред никого за това.
- Но той не работи по този начин и ти го знаеш - отвърна Харват.
- Разбира се, че зная, но моята дума няма да промени нищо. Кармайкъл ще го очерни като егоцентричен деспот, подел своя собствена война чрез личния си наемен убиец. Това ще намали рязко общественото доверие към него.
Харват мълчеше. Как би могъл да спори? Лоулър бе прав.
- Не е нужно да ти казвам какво бойно поле е окръг Колумбия - изтъкна по-възрастният и по-мъдър мъж. - Знаеш много добре, че на бойното поле никога не бива да подценяваш противника си. Президентът и шефът на канцеларията му със сигурност не подценяват Хелън Кармайкъл.
- Много добре ми е известно. Според Андерсън до три часа следобед се очаква тя да ми издаде призовка.
- Това е една от причините да искам да се срещнем тук. Кармайкъл има намерение да те тласне в центъра на медийното внимание възможно най-скоро. Но ако не успее да те открие, няма да може да ти връчи призовката. Без връчена призовка не може да очаква да се появиш пред комисията и медиите.
За момент Харват запази мълчание, опитвайки се да отгатне смисъла на чутото.
- Да не искаш да се скатая, за да избегна издадена от Конгреса призовка?
- Да, за момента. Искам да се покриеш така, че да не те намерят.
- Знаеш какво значи това - отвърна Скот. - Да не се вясвам на работа, да не се прибирам вкъщи… да не ходя никъде, където съм свикнал да се отбивам. Какво предлагаш да направя?
- Да изчезнеш.
- За колко време?
- Докато не оправим нещата - каза Лоулър. - Последното, което би искал президентът, е да се появиш пред комисията на сенатор Кармайкъл.
- Но защо тогава ме накара да подпиша оставката си?
- Не той те е накарал, а Андерсън. Това е само предпазна мярка. Президентът няма намерение да я приеме - отвърна Лоулър, като му подаде плик. - Всъщност той е намислил нещо друго за теб.