Глава 13
,,Бритиш Еъруейз“, полет 216
Някъде над Атлантическия океан
По-късно същата вечер
Докато самолетът се носеше над Атлантика, умът на Харват работеше на бързи обороти. Той се съмняваше, че изобщо нещо би могло да го подготви за съдържанието на плика, който Гари Лоулър му беше предал преди часове. Снимките и описанието на случилото се в селото Асалаам бяха ужасяващи. Освен немюсюлманското население болестта беше засегнала и петима американски войници - всички до един членове на щурмовия отряд, пратен да търси изчезналите американски хуманитарни служители.
Харват мислено прехвърли образите, които съживяваха в зловещи детайли всяка степен на развиващата се инфекция. Щом се бе разбрало, че войниците от бригадата ,, Ароухед” са заразени, американският военномедицински институт за инфекциозни болести беше изпратил в Ирак медицински отряд за бързо реагиране и ограничаване на инфекцията. Безполезно. Часове след като привързаният към тавана на полицейското управление труп ги беше покрил с тънка кървава мъгла, те започнали да показват симптоми на заразяване. Войниците незабавно били поставени под карантина, което помогнало да се ограничи разпространението на болестта, но макар да били натъпкани с антибиотици, нищо не можело да се направи, за да бъдат спасени.
Заразата действала по-бързо от всичко, което някой някога бе виждал. Единственото, което медицинският отряд за бързо реагиране успял да разбере, било, че черната субстанция, бликаща от носа точно преди настъпването на смъртта, всъщност представлявала остатъка от втечнения мозък на жертвата.
Въпреки недвусмислените намерения на Ал Кайда да се докопа до оръжия за масово поразяване, които да използва срещу Запада, никой не разбираше откъде терористичната организация може да разполага с нещо толкова специфично. Догадката, че чрез биоинженерни методи е разработена субстанция, която да поразява всички, с изключение на последователите на исляма, беше немислима. Харват се обвиняваше, че е пипнал Халид Аломари по-рано. Терористът някакъв начин беше свързан с всичко това. Харват не можеше да се отърве от усещането, че ако Ал Кайда успее да осъществи плановете си, до голяма степен вината ще бъде негова.
Въз основа на информацията, подадена му от Лоулър, ставаше болезнено ясно, че Халид Аломари не е събирал средства, нито е планирал удари в Близкия изток, а е зачерквал имена от специален списък с мишени. Които и да са били онези учени, те очевидно са били замесени в разработването на тази мистериозна болест и са били отстранявани един по един, за да се заметат следите.
И въпреки че картината постепенно се изясняваше, тя още не обясняваше каква е връзката на Озан Калъчкъ с всичко това.
Щом стюардесата отнесе недокоснатия му поднос с вечерята, Харват се замисли върху необичайната близост, която се бе зародила между него и една от най-загадъчните и прочути фигури на подземния свят на Изтока.
Пътищата на двамата се пресякоха за пръв път, когато Харват служеше при тюлените. Той участваше в съвместен отряд със специално назначение към Агенцията за борба с наркотиците - ДЕА, натоварена да премахне известен средиземноморски наркотрафикант, който бе навлязъл и на черния пазар за оръжие. Проблемът обаче беше, че отрядът действаше въз основа на грешна разузнавателна информация. След щателно разследване, проведено заедно с мароканските власти, агенцията успя да залови важен играч от средно ниво. Задържаният се съгласи да сътрудничи и да посочи босовете си, в замяна, на което му беше дадена свобода на действие. Никой нямаше представа, че цялата работа е нагласена от шефовете на този човек, които използваха Агенцията за борба с наркотиците да им върши мръсната работа.
Мароканецът осигуряваше отлична разузнавателна информация, която обаче не водеше към шефовете му, а към Озан Калъчкъ - човек, чийто оръжеен бизнес те се опитваха да пресекат. Въпреки последвалите критики, никой не отричаше, че работещите по случая агенти са свършили каквото се е очаквало от тях. Това бе първият и последен път, когато някой е успял да надхитри ДЕА в операция от подобен мащаб, но все пак не можеше да се отрече, че по време на изпълнението и Скот Харват беше допуснал една от най-големите грешки в кариерата си, а може би дори в живота си.
С ръст малко над метър и осемдесет и тегло повече от сто и трийсет килограма, шейсет и две годишният Калъчкъ изглеждаше почти толкова широк, колкото и висок. Обличаше се безупречно и носеше посребрялата се коса гладко сресана. Имаше необичайна прилика с един американски актьор, известен с прякора Дебелака - Сидни Грийнстийт. Мнозина се подвеждаха от наднорменото тегло на Калъчкъ, приемайки го като признак на летаргия и немощ, за вял и муден темперамент. Същата грешка допусна и Харват, когато съвместният отряд към ДЕА се опита да залови знаменития турски мафиот. В резултат на това Скот едва не загуби едното си око. Все още носеше белега от схватката над лявата си скула, макар че човек трябват много отблизо, за да го види. И като доказателство по-скоро за избухливия му нрав, отколкото за обучението му като тюлен, Харват си отмъсти на турчина, като го дари с накуцваща походка, която му беше останала до ден-днешен.