- Скот, би трябвало да ме познаваш. Не съм изнудвач.
Харват се изсмя…
- Не знам нищо за теб, а и да ти кажа честно, не искам да те опознавам. Разкажи ми за болестта.
- Първо искам нещо от теб.
- Разбира се, веднага опряхме до цената. Все забравям, че нищо при теб не става безплатно, нали Озан? Дори приятелството.
Известно време Калъчкъ избягваше погледа на Харват. Най - сетне се обърна към него и каза.
- Става дума за моя племенник.
- Имаш племенник? - повтори Скот.
- Единственият син на сестра ми. Въпреки че не ми допада прекалената му набожност, все пак ми е роднина и обещах….
- Озан, нямам никакво време, а още по-малко търпение. Независимо как ти се струва на теб самия, но ти изнудваш правителството ми и аз съм инструктиран да работя теб и да направя всичко по силите си, за да улесня размяната, така че стига сме го увъртали. Доколко голяма е опасността, за която говорим? Изплюй камъчето. Когато Калъчкъ погледна Харват, беше трудно да се разбере дали очите на възрастния човек са обрамчени от пот или от сълзи. - Племенникът ми е отвлечен.
- От кого?
Калъчкъ се поколеба.
- Имам известни подозрения, но не мога да съм сигурен в нищо.
- Ще се учудиш колко точни могат да бъдат подозренията в подобни ситуации. Нека първо го обсъдим обаче. Откъде знаеш, че е отвлечен? Получи ли искане за откуп?
- Не, но има свидетели. Десетки очевидци - отговори турчинът. - Похитен е на улица в Бангладеш посред бял ден. Трима мъже със скиорски маски и автоматични оръжия са го сграбчили от тротоара край службата му в Дака и после са го откарали в неизвестна посока.
- А колата? - в тона на Харват все още се долавяше скептицизъм.
- Била е крадена. Полицията я открила изоставена на следващия ден.
- Имаш ли някаква представа защо някой ще иска да го отвлича?
Калъчкъ отново изтри лицето си и отвърна:
- Мисля, че има нещо общо с работата му.
- А именно?
- Той е учен. Занимава се с невромолекулярна биология или нещо от тоя род. Никога не съм се и преструвал, че разбирам какво е това. Достатъчно е да се каже, че е много интелигентен младеж.
- Озан, върху какво е работил той? - повтори Харват, който започваше да се изпълва с неприятно предчувствие.
Калъчкъ не можеше повече да се сдържа. Той разпери ръце и каза:
- Бил е един от учените, работили по проекта „Мечът на Аллах“.
Харват беше повече от шокиран.
- Племенникът ти ли е виновен за всичко това?
- Повярвай ми каза турчинът, когато прие назначението си в Ислямския институт за наука и технологии, той възнамеряваше да извърши велики дела за мюсюлманския свят. Учените там не са имали представа върху какво работят. Всеки от проекта е бил изолиран от останалите. Едва когато наближили заключителната фаза, Емир успял ла свърже нещата. Но по това време някой вече започнал да ликвидира един по един всички участници. Сигурно е бил човек от института.
Харват взе една кърпа и избърса тила си.
- Мисля, че грешиш.
- Как ще греша? - възрази Калъчкъ. - Всичко се връзва. Той е разбрал какво става, те са усетили, че ще ги разобличи, и са го отвлекли.
- И за какво? За да го уплашат до смърт? Да го затворят в празна стая и да го уморят от скука? Помисли малко, Озан. Всички останали учени са били убити. А не отвлечени. Единствената причина да не последва останалите е, че е представлявал ценност за някого. Някой друг знаеше ли върху какво работи племенникът ти?
Калъчкъ помълча малко.
- Зададох му същия въпрос малко преди да изчезне.
- И?
- Пращал е имейли.
- На кого?
- На една жена, също учен. Били са състуденти в университета в Англия. Емир се надяваше, че тя ще му помогне да вникне в същността на проекта.
- Защо тогава се обръщаш към мен, а не към тази жена? - поинтересува се Харват.
- Защото тя не е оперативен агент. Не разбира нищо от спасяване на заложници.
- Но тя е единствената ти следа.
- Има и още нещо - допълни Калъчкъ и протегна ръка, в която държеше няколко снимки, прибрани в прозрачни пликове.
- Снимки на племенника ти - каза Харват, който се беше примирил, че ще трябва да поеме задачата. - Предполагам, че ще ми послужат.
- Може да са ти по-полезни, отколкото мислиш - изтъкна Калъчкъ. - Погледни ги внимателно.
Харват се вгледа в първите две снимки, които бяха уловили отвличането в детайли.
- Откъде ги имаш?
- На сградата на банката от отсрещната страна на улицата е имало току-що монтирана охранителна камера. Какво виждаш?
- Нещо, което прилича на отвличането на твоя племенник - отвърна Харват.