Някъде отвъд трясъка в ушите си Харват чуваше глас своя шеф, Гари Лоулър, който го увещаваше да изчака да не тръгва без подкрепление, но той твърде много се бе приближил до Аломари, за да го изпусне отново.
Дубай, Аман, Дамаск… терористът винаги го изпреварваше с една, ако не и с две крачки. През последните два месеца, Скот се опитваше да навакса забавянето и да залови човека, сочен от западното разузнаване като предполагаем наследник на Осама бен Ладен. Някои от най-лекомислените анализатори и оперативни агенти в щаба на ЦРУ в Лангли, както и колеги на Харват от Службата за международна разузнавателна помощ (СМРП) към Департамента за вътрешна сигурност бяха лепнали на Аломари прозвището „Осама Джуниър“, или „О Джей” за по-кратко.
Скот, комуто иначе беше присъщо да вижда хумора във всяка ситуация, не се вълнуваше особено от това как нари чат Аломари. Този прякор омаловажаваше пораженията, които убиецът бе нанесъл по време на кратката си, но твърде впечатляваща кариера. Освен това агентът беше поел задачата, воден от лични мотиви. В Кайро терористът едва не го беше убил. Преследването се бе превърнало в безспирна игра на котка и мишка и независимо от ресурсите, с които разполагаше, Харват така и не беше успял да зърне плячката си. Допреди две минути. Ако президентът просто му беше наредил да убие Аломари, вместо да го арестува и да го предаде за разпит, тази изтощителна операция щеше да е приключила преди много време, но именно защото терористът беше неуловим и така добър в онова, което вършеше, американското правителство искаше да бъде заловен жив.
Роден в Абха - същото отдалечено планинско градче в южната провинция Асир на Саудитска Арабия, от което произхождаха четирима от общо петнайсетте похитители, организирали самолетните атаки от 11 септември - Аломари бе израснал в заможно семейство с баща саудитец, майка французойка и отлични връзки със саудитската кралска династия. Високообразован и видял свят, той винаги бе имал усещането, че нещо в живота му липсва. Вътре в него зееше празнина, която не можеше да бъде запълнена с никакви удоволствия, били те круизи край гръцките острови, слънчеви бани по плажовете на Френската Ривиера или гледка към нюйоркския Сентръл парк от декадентския апартамент „Астор“ на хотел „Плаза“ в добавка с жени и шампанско. Подобно на един друг млад саудитски безделник, обезпечен с доверителни фондове, Аломари най-сетне намери онова, което бе търсил - войнстващия ислям.
През 1999 година беше навършил едва двайсет и една години, когато го представиха на Осама бен Ладен. Двамата веднага си допаднаха един на друг. Имаха много общи неща, сред които и сходния произход. Когато Бен Ладен му спомена, че няколко мъже от Абха, родния град на Аломари, са предопределени да се сдобият със слава в очите на Аллах, Халид започна да го моли да бъде включен в акцията, но лидерът на Ал Кайда имаше други планове за младежа, когото вече приемаше за свой син. Аломари също беше обречен да стане велик, но не като разбие самолет в небостъргач. Той притежаваше таланти, далеч по-впечатляващи от тези на братята от 11 септември.
У него имаше нещо, което липсваше на другите млади последователи на джихада, познати на Бен Ладен. Момчето не само притежаваше изключителен вкус, стил и интелигентност, но от майка си, французойката, бе наследил европоидни черти на лицето, които му позволяваха да минава за представител на всякаква националност.
Не, Хатш Аломари не беше създаден, за да разбива самолети в небостъргачи. Твърде ценен бе за подобни мисии. Той щеше да стане най-великото оръжие на Бен Ладен - новата сила, която Западният свят щеше да е принуден да се съобразява.
Младежът премина подготовка в лагерите на Ал Кайда в Афганистан и бе изпратен за по-нататъшно обучение в скандалната пакистанска разузнавателна служба в Исламабад. Там той овладя изкуството на разпита на затворници, изнудването и поръчковите убийства. След това се срещна с Бен Ладен само още веднъж, точно преди лидерът на Ал Кайда да бъде принуден да се укрие в едно от многото си укрепления край границата между Афганистан и Пакистан. Двамата се намираха в една и съща стая, когато беше отпразнуван успехът на атаките от 11 септември и бе заснето прочутото видео с Бен Ладен. Но за разлика от другите присъстващи младежът беше достатъчно благоразумен, за да се премести зад оператора след включването на камерата. Филмът беше използван не само като доказателство за съучастието на Бен Ладен в нападенията, но и за разпознаване на мнозина от вътрешния кръг, светая светих, на Ал Кайда С две думи, той даде на американското разузнаване повече сведения, отколкото водачите на терористичната групировка бяха възнамерявали да предоставят. Аломари остана извън кадър. Ако беше научил нещо от времето, прекарано в Америка и на Запад, то това беше, че или ти манипулираш медиите, или те манипулират теб.