— Отнася се за министър-председателя. Ние сме в сериозно затруднение.
— В безизходно положение! — вметна мистър Додж.
— Значи раната е сериозна? — запитах аз.
— Каква рана?
— Раната от куршума.
— А, за това ли мислите! — извика мистър Додж презрително. — То е стара работа.
— Както казва моят колега — продължи лорд Естер, — този въпрос е приключен. За щастие не успяха. Не мога да кажа същото за второто покушение.
— Значи е имало и второ покушение?
— Да, макар и не от същия характер. Мосю Поаро, министър-председателят е изчезнал.
— Какво?
— Отвлечен е!
— Невъзможно! — извиках смаян.
Поаро ми хвърли усмъртителен поглед, от който разбрах, че ме умоляваше да си държа устата затворена.
— Колкото и невероятно да изглежда, все пак за нещастие е вярно — продължи лордът.
Поаро погледна мистър Додж.
— Преди малко казахте, мосю, че няма време за губене. Какво имате пред вид?
Двамата мъже се спогледаха, после лорд Естер отговори:
— Сигурно сте чули, мосю Поаро, за предстоящата съюзническа конференция?
Приятелят ми кимна утвърдително.
— По очевидни причини не се дават подробности кога и къде ще стане тя. Но макар и да не се издава на вестниците, разбира се, датата е добре известна сред дипломатическите кръгове. Конференцията ще се състои утре вечер — четвъртък — във Версай. Сега, предполагам, разбирате страшната сериозност на положението. Няма да скрия от вас, че присъствието на министър-председателя на конференцията е крайно необходимо. Пацифистката пропаганда, подхваната и подклаждана от германските агенти сред нас, е много дейна. По всеобщо мнение повратна точка на конференцията ще бъде силната личност на министър-председателя. Отсъствието му може да има най-съдбоносни последици — вероятно преждевременен и катастрофален мир. А нямаме кого да пратим на негово място. Единствен той може да представлява Англия.
Лицето на Поаро бе станало много сериозно.
— Значи смятате отвличането на министър-председателя за пряк опит да се осуети присъствието му на конференцията?
— Точно така, фактически тогава той беше на път за Франция.
— А кога се открива конференцията?
— Утре вечерта в девет часа.
Поаро извади от джоба си един огромен часовник.
— Сега е девет без четвърт.
— Остават двайсет и четири часа — промърмори мистър Додж замислено.
— И петнайсет минути — поправи го Поаро. — Не забравяйте петнайсетте минути, мосю — те може да се окажат полезни. А сега подробностите. В Англия ли стана отвличането или във Франция?
— Във Франция. Тази сутрин мистър Макадъм пристигна във Франция. Трябваше да пренощува у главнокомандуващия, а утре да продължи за Париж. Разрушител го прехвърли през Ламанша. В Булон един от адютантите на главнокомандуващия го посрещнал с кола на главната квартира.
— Eh bien?4
— Е, после тръгнали от Булон… но въобще не пристигнали.
— Какво?
— Мосю Поаро, автомобилът и адютантът били лъжливи. Истинската кола била намерена на един страничен път, шофьорът и адютантът — здраво вързани и със запушена уста.
— А лъжливата кола?
— Все още не може да се намери.
Поаро направи нетърпелив жест.
— Невероятно! Сигурно не ще остане дълго незабелязана, нали?
— Така мислехме и ние. Смятахме, че просто трябва да търсим по-внимателно. Тази част от Франция е във военно положение. Бяхме убедени, че колата не може да стигне далеч, без да бъде забелязана. Френската полиция, нашият Скотланд ярд и военните полагат всички усилия. Наистина невероятно, както казвате… но нищо не открихме!
В този момент на вратата се почука и влезе млад офицер с добре запечатан плик, който подаде на лорд Естер.
— Тъкмо го получихме от Франция, сър. Донесох го тук, както ми бе наредено.
Министърът го разпечата жадно и нададе възклицание. Офицерът си излезе.
— Най-после вест! Току-що са дешифрирали тази телеграма. Намерили втората кола, а също и секретаря Даниелс, упоен с хлороформ, със запушена уста и вързан, в една изоставена ферма близо до С. — Не си спомня нищо друго, освен че прилепили изотзад нещо до устата и носа му, а той се помъчил да се отскубне. Полицията смята, че казва истината.
— И нищо ли друго не са намерили?
— Не.
— Нито дори трупа на министър-председателя? Тогава има надежда. Но чудно. Защо си правят сега толкова труд да запазят живота му, след като тази сутрин са се опитали да го застрелят?
Додж поклати глава.
— Едно е напълно сигурно. Че са решили на всяка цена да осуетят присъствието му на конференцията.