— Pas du tout!16 Не си ли виждал във вариететата с каква изумителна точност имитират знаменитости? Няма нищо по-лесно от това да се дегизираш като видна личност. Много по-лесно е да дублираш министър-председателя на Англия, отколкото например мистър Джон Смит от Клепъм. Колкото до „дубльора“ на О’Мърфи, никому няма да направи впечатление, преди да е заминал министър-председателят, а дотогава той ще е офейкал. От Черинг крос този човек кара право към свърталището на приятелите си. Влиза като О’Мърфи, а излиза като съвсем друг човек. О’Мърфи е изчезнал, след като е оставил подире си желаната подозрителна следа.
— Но всички видели човека, дегизиран като министър-председателя!
— Никой, който го познава лично или отблизо, не го е видял. А Даниелс се мъчел по възможност да го пази от досег с когото и да било. Нещо повече, лицето му било превързано и ако има нещо особено в държането му, ще си го обяснят с душевно сътресение — последица от покушението. Мистър Макадъм е с чувствително гърло и винаги се старае да пази гласа си пред важна реч. Измамата можела да се поддържа много лесно чак до Франция. Но там тя щяла да бъде практически невъзможна — затова министър-председателят изчезва. Полицията на тази страна се втурва през Ламанша, но никой не си прави труда да вникне в подробностите на първото покушение. За да подхранват илюзията, че отвличането е станало във Франция, по много убедителен начин запушват устата на Даниелс и го упояват с хлороформ.
— А човекът, който изпълнявал ролята на министър-председателя?
— Маха дегизировката си. Той и мнимият шофьор може да бъдат арестувани като подозрителни, но никой не би се сетил за действителната им роля в тази драма, и накрая ще ги освободят поради липса на улики.
— Ами истинският министър-председател?
— Него и О’Мърфи откарали право в къщата на „мисис Евърард“ в Хампстед, така наречената „леля“ на Даниелс. В действителност тя е фрау Берта Ебентал, която полицията търси отдавна. Какъв ценен подарък им направих аз… да не говорим за Даниелс! Ах, колко хитър план, ала не е взел пред вид, че и Еркюл Поаро е хитър!
Смятам, че моят приятел трябва да бъде извинен за този изблик на суетност.
— Кога най-напред започна да прозираш истината?
— Когато подхванах работата отдето трябва — отвътре! Не можех да проумея каква връзка има между атентата и отвличането… но като разбрах, че в резултат от атентата министър-председателят е заминал за Франция с превързано лице, започна да ми просветлява! А когато обходих всички селски болници между Уиндзор и Лондон и установих, че въпросната сутрин никому, отговарящ на моето описание, не са превързвали лицето, вече бях сигурен! Останалото беше детинска игра за мозък като моя!
На другата сутрин Поаро ми показа една телеграма, която току-що бе получил. Не беше обозначено нито откъде е, нито от кого е. Съдържаше само една дума:
„Навреме“.
По-късно същия ден вечерните вестници поместиха информация за съюзническата конференция. Те наблягаха по-специално на бурните овации, оказани на мистър Дейвид Макадъм, чиято вдъхновяваща реч бе оставила дълбоко и трайно впечатление.