След няколко хапки господин Буун попита:
— Е, Тео, нещо ново около Ейприл?
— Не, сър. Само се носят слухове.
— Горкото момиче — отбеляза госпожа Буун. — Сигурно всички са много разтревожени.
— Цял ден говорихме за отвличането. Пълна загуба на време. По-добре е утре да не ходя на училище и да се включа в издирването.
— Номерът ти няма да мине — заяви Уудс Буун.
— Казахте ли на полицията за майката на Ейприл? Споменахте ли, че не си е била вкъщи в понеделник и вторник вечерта? Те трябва да разберат, че госпожа Финмор се държи странно и не се грижи за дъщеря си.
В стаята се възцари тишина. След малко господин Буун отвърна:
— Не, Тео, не го направихме. Решихме да изчакаме.
— Но защо?
— Защото така няма да помогнем на полицията — обясни баща му. — Нека минат един-два дни. После ще обсъдим как да действаме.
— Не си докоснал вечерята — добави Марсела Буун. Беше права. Тео бе изгубил апетит. Храната сякаш бе заседнала в гърлото му.
— Не съм гладен — заяви той.
По-късно сериалът „Закон и ред“ бе прекъснат от извънредна новинарска емисия. Издирването на Ейприл Финмор продължаваше. Полицията все още се въздържаше от коментар. На екрана се появи снимка на Ейприл и една от листовките, които Тео и приятелите му бяха раздали из града. Веднага след това бе излъчен зловещият портрет на Джак Лийпър, който приличаше на сериен убиец. Репортерът направи следния коментар: „Полицията предполага, че избягалият затворник Джак Лийпър се е върнал в Стратънбърг, за да посети своята приятелка Ейприл Финмор“.
Полицията предполага доста неща, каза си Тео. Но едва ли всички бяха верни. Той бе мислил за Лийпър цял ден и смяташе, че Ейприл никога не би пуснала в дома си подобна отрепка. Според него теорията за отвличането се основаваше на едно голямо съвпадение — след напускането на затвора Лийпър бе дошъл в Стратънбърг, защото бе живял в града преди много години. Камерите в местния магазин просто го бяха заснели по същото време, когато Ейприл бе решила да избяга от къщи.
Тео познаваше добре Ейприл, но същевременно си даваше сметка, че доста подробности от живота й не са му известни. А и не държеше особено да ги научава. Нима Ейприл бе изчезнала, без да му спомене и дума за плановете си? Тео постепенно започваше да вярва, че отговорът на този въпрос е положителен.
Той лежеше на канапето, сгушен под одеялото. Джъдж почиваше до него. В даден момент и двамата заспаха. Тео бе станал в четири и половина сутринта и се нуждаеше от сън. Чувстваше се изтощен както физически, така и психически.
6
Източната граница на Стратънбърг се образуваше от един завой на река Янси. Старият мост, по който минаваха коли и влакове, водеше към следващия окръг. Мостът не се използваше често, тъй като хората рядко напускаха града в тази посока. Целият Стратънбърг се намираше на запад от Янси, където бе съсредоточено и уличното движение. Преди десетилетия реката бе представлявала важен транспортен път за превозване на дървен материал и зърнени култури. В ранните години на Стратънбърг оживеният район под моста бе известен със своите барове, незаконни казина и други долнопробни заведения. Когато движението по реката бе намаляло, повечето от тях бяха затворили врати и съмнителните типове бяха изчезнали. Някои обаче бяха останали, за да поддържат лошата слава на мястото.
Разумните хора предпочитаха да избягват тази част от града. Там винаги беше мрачно. През деня отвесните брегове хвърляха дебела сянка, а нощем светеха само няколко лампи и почти нямаше трафик. В кръчмите и западналите заведения под моста посетителите можеха единствено да се забъркат в неприятности. Къщите бяха невзрачни бараки, построени върху дървени подпори, които ги предпазваха от придошлите води на реката. Местните жители често биваха наричани „водни плъхове“. Прякорът не им харесваше особено. Понякога ловяха риба в Янси и я продаваха на една консервна фабрика за кучешка храна. Но не работеха много-много. Бяха мързеливи и живееха от рибата в реката и социални помощи. Често се караха помежду си за дреболии и твърде лесно избухваха и стигаха до бой. Като цяло, пълни отрепки.
Полицията пристигна на моста в четвъртък сутринта.