В училището на Тео осмокласниците следваха безмълвно програмата за деня. Повечето от тях нямаха търпение да се приберат у дома.
Джак Лийпър, облечен в оранжев гащеризон с голям черен надпис „Градски затвор“, беше отведен в стаичката за разпити на полицейския участък в Стратънбърг. В средата на помещението имаше масичка и сгъваем стол за заподозрения. Вътре чакаха двама инспектори — Слейтър и Капшоу. Униформените служители, които придружаваха Лийпър, свалиха белезниците и оковите му, след което застанаха на пост до вратата. Те присъстваха от съображения за сигурност, въпреки че никой не се нуждаеше от тях. Слейтър и Капшоу можеха да се грижат за себе си.
— Седнете, господин Лийпър — заяви инспектор Слейтър и посочи към сгъваемия стол.
Лийпър бавно се отпусна на стола. Беше си взел душ, но не се бе обръснал и все още приличаше на водач на ексцентрична секта, прекарал месеци в гората.
— Аз съм инспектор Слейтър, а това е колегата ми Капшоу.
— Радвам се да ви видя, момчета — заяви Лийпър и се усмихна иронично.
— Удоволствието е изцяло наше — отвърна Слейтър със същия сарказъм.
— Направо си е чест — добави Капшоу, който нямаше да каже много повече по време на разпита.
Слейтър беше истински ветеран в професията си. Заемаше най-високия ранг в полицията и се радваше на отлична репутация в Стратънбърг. Беше слаб, с гладко обръсната глава. Обикновено носеше черен костюм и вратовръзка. В града не се извършваха много тежки престъпления, но инспектор Слейтър винаги успяваше да разплете случаите. Партньорът му Капшоу играеше ролята на наблюдател и си водеше стриктни бележки при разпитите. Той беше по-добронамереното ченге от двамата.
— Искаме да ви зададем няколко въпроса — продължи Слейтър. — Съгласен ли сте да говорите?
— Може би.
Капшоу връчи лист хартия на Слейтър, който допълни:
— Е, господин Лийпър, както знаете от дългогодишния си опит като професионален престъпник, ние трябва да ви прочетем правата. Помните тази подробност, нали?
Лийпър го изгледа толкова злобно, все едно беше готов да се пресегне през масата и да го сграбчи за гърлото. Инспекторът не се трогна особено.
— Вярвам, че сте чували за правата „Миранда“? — заяви Слейтър.
— Да.
— Естествено, че сте чували за тях. Сигурно сте прекарали доста време в подобни стаички — ухили се самодоволно Слейтър.
На Лийпър не му беше смешно. Капшоу вече си водеше бележки.
Слейтър добави:
— Преди всичко ще ви уведомя, че не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Ясно ли е?
Лийпър кимна.
— Но ако все пак го направите, думите ви могат да бъдат използвани срещу вас в съда. Разбрахте ли?
— Да.
— Имате право на адвокат и юридическа консултация. Схващате ли?
— Да.
— Ако не сте в състояние да наемете такъв, какъвто, предполагам, е случаят, щатът ще ви назначи служебен защитник. Следите ли мисълта ми?
— Да.
Слейтър плъзна листа към Лийпър и обясни:
— С подписа си тук декларирате, че съм ви прочел правата и вие сте запознат с тях.
Инспекторът сложи химикалка върху листа. Лийпър прочете внимателно документа, поигра си с химикалката и накрая се подписа отдолу.
— Може ли да получа чаша кафе? — попита той.
— Със сметана и захар? — уточни Слейтър.
— Не, без нищо.
Слейтър кимна към един от униформените служители до вратата, който излезе от стаята.
— Добре. Имаме няколко въпроса към вас — продължи Слейтър. — Готов ли сте да говорите?
— Най-вероятно.
— Допреди две седмици сте били в затвор в Калифорния. Излежавали сте доживотна присъда за отвличане. Избягали сте през таен тунел с още шестима затворници, а сега сте тук, в Стратънбърг.
— Какъв е въпросът?
— Защо сте дошли в Стратънбърг, господин Лийпър?
— Все някъде трябваше да отида. Щеше да е глупаво да обикалям около затвора, нали разбирате?
— Отраснали сте в града, нали?
— Да. Мисля, че бях в шести клас, когато се преместихме.
— И роднините ви още живеят в района?
— Да, но са много далечни.
— Една от тях е Имелда Мей Ъндърууд. Третата братовчедка на майка й се казвала Руби дел Бътс, дъщеря на Франклин Бътс. В Масис Мил той бил познат като Бътс „Веригата“. Имал полубрат на име Уинстед Лийпър, по прякор Уинки. Доколкото ни е известно, Уинки е ваш баща. Починал е преди десет години.