— Последвайте ме — заяви Уди и четиримата се отдалечиха с колелата.
Уди живееше в квартала „Ийст Блъф“, недалеч от реката. Домът му се намираше на малко възвишение до водата. Мястото се славеше с тесните пътища, тъмните алеи и задънените улици. Въпреки че районът не беше опасен, за него постоянно се разказваха странни истории. Бащата на Уди беше опитен зидар и бе прекарал много години тук. Уди имаше безброй лели, чичовци и братовчеди, които живееха наблизо.
Десет минути след срещата с полицай Бард момчетата влязоха в „Ийст Блъф“ и тръгнаха по тясна криволичеща пътека, минаваща над реката. Уди въртеше педалите като луд и останалите едва го настигаха. Намираха се на негова територия — Уди караше колело по тези места от шестгодишен. Пресякоха покрит с чакъл път, изкачиха някакъв стръмен хълм и полетяха във въздуха, преди отново да стъпят на земята. Тео, Арън и Чейс бяха леко уплашени от скоростта, но не намалиха. Не трябваше да изостават прекалено много — в противен случай Уди щеше да ги скъса от подигравки. Накрая спряха на малка поляна. Между дърветата под тях се виждаше водата.
— Последвайте ме — каза Уди и момчетата слязоха от колелата.
Хванаха се за едно увивно растение и пропълзяха до близката скала. Отдолу се простираше река Янси. Гледката беше отлична.
На няколко километра на север се открояваха белите бараки на „водните плъхове“. Мостът гъмжеше от полицейски коли. На другия бряг пристигна линейка. Полицаите претърсваха водата в лодки; повечето носеха екипировка за гмуркане. Ситуацията беше напрегната, почти истерична. Наоколо обикаляха униформени служители, а хеликоптерите летяха ниско, за да следят операцията.
Бяха открили нещо.
Момчетата седяха дълго на скалата, без да продумат. Издирването, спасителната акция или изваждането на тялото отнемаше време. Тео и приятелите му си мислеха едно и също — те присъстваха на истинско местопрестъпление, а жертвата беше приятелката им Ейприл Финмор. Явно някой й бе причинил нещо ужасно, след което я бе хвърлил в реката. Изглежда, беше мъртва, тъй като полицаите не бързаха да я извадят от водата и да я закарат в болница. Скоро пристигнаха още полицейски коли и напрежението нарасна.
Чейс наруши мълчанието.
— Мислите ли, че е Ейприл?
— А кой друг да е? — отвърна Уди. — Реката не донася трупове толкова често.
— Не знаем кого или какво вадят от там — възрази Арън.
Арън винаги се противопоставяше на Уди, който имаше мнение по всички въпроси.
Телефонът на Тео иззвъня в джоба му. Той погледна дисплея. Госпожа Буун го търсеше от кантората.
— Майка ми е — каза нервно Тео и отговори на обаждането. — Здрасти, мамо.
Марсела Буун попита твърде нервно и остро за един опитен адвокат:
— Къде си, Тео?
— Тъкмо си тръгнах от футболното игрище — обясни той и се намръщи на приятелите си. Не беше излъгал напълно, но думите му бяха доста далеч от истината.
— Полицията е намерила труп на срещуположния бряг на реката, до моста — добави тя.
На един от хеликоптерите, боядисан в червено и жълто, пишеше с едри букви: „Канал 5“. Очевидно екипът изпращаше актуална информация в телевизията и целият град следеше случващото се.
— Идентифицираха ли го? — попита Тео.
— Още не. Но новините едва ли са хубави, Тео.
— Това е ужасно.
— Кога ще дойдеш в кантората?
— До двайсет минути.
— Добре. Моля те, внимавай.
Линейката се отдалечи от реката и се качи на моста, където бе ескортирана от полицейска колона. Конвоят изчезна бързо в далечината, следван от хеликоптерите във въздуха.
— Да тръгваме — предложи Тео.
Момчетата бавно се изкатериха нагоре и потеглиха с колелата си.
Адвокатска фирма „Буун и Буун“ разполагаше с огромна правна библиотека на първия етаж. Намираше се близо до рецепцията, където Елза държеше всичко под око. Библиотеката беше любимата стая на Тео. Той обичаше рафтовете, отрупани с дебели книги, големите кожени кресла и дългата махагонова маса. В помещението се провеждаха важни срещи, на които адвокатите обсъждаха показанията по дадено дело или водеха преговори. Госпожа Буун често се усамотяваше там, за да се подготви за предстоящите си явявания в съда. Господин Буун никога не влизаше в съдебната зала. Занимаваше се с недвижими имоти и рядко напускаше кабинета си. От време на време обаче ползваше стаята за сключване на сделки.