— Очаква се „Стратън“ да спечели с поне осем точки разлика.
— Кой го твърди?
— „Грийншийт“.
Баскетболните отбори от Трета дивизия не привличаха играчите и букмейкърите, но няколко чуждестранни уебсайта организираха залози. Тео и Чейс не участваха в тях, нито познаваха такива хора, но винаги се интересуваха кой е фаворит в мача.
— Разбрах, че сте били при реката, когато полицията е намерила трупа — заяви Чейс, като внимаваше никой да не ги чуе.
— Откъде знаеш?
— Уди ми каза всичко.
— Не видяхме труп. Във водата плуваше нещо, но ние бяхме твърде далеч.
— Едва ли е било друго. Все пак полицията е открила мъртво тяло, а вие сте гледали акцията.
— Нека сменим темата, Чейс. Съгласен ли си?
До момента Чейс не бе проявявал особен интерес към момичетата, а още по-малко към Ейприл. Тя определено не го харесваше. Вълнуваше се само от Тео.
По-късно бе обявена почивка и мажоретките на „Стратън“ излязоха на игрището. Започнаха да скачат, да танцуват и да се мятат във въздуха. Тео и Чейс замлъкнаха, приковали очи в тяхното изпълнение. За две тринайсетгодишни момчета гледката беше изключително любопитна.
След края на почивката отборите се върнаха на полето и мачът продължи. Госпожа Буун се обърна към момчетата. Майката на Чейс направи същото.
— Защо ни следят непрекъснато? — промърмори Тео.
— Тревожат се за нас, Тео. Затова сме тук. След мача ще ни заведат на пица. Мислят, че сме уязвими, защото някакъв избягал затворник е отвлякъл наша съученичка и я е хвърлил в реката. Според майка ми повечето родители са притеснени за децата си.
Гардът на „Стратън“, доста по-нисък от метър и осемдесет, вкара с трясък топката в коша и тълпата избухна във викове. Тео и Чейс се опитаха да забравят за Ейприл и да се концентрират върху играта. В следващата почивка отидоха да си купят пуканки. Тео звънна на Уди, за да се осведоми за последните събития. Уди и брат му следяха полицейските честоти и непрекъснато проверяваха новините в интернет, но засега не знаеха нищо ново. Специалистите все още не бяха идентифицирали тялото. Никой не се осмеляваше да коментира.
„При Санто“ беше автентична италианска пицария близо до колежа. Тео я харесваше, защото тук винаги се тълпяха студенти, които гледаха мачовете на големите плоски екрани. Двете семейства заеха места и си поръчаха от „световноизвестните сицилиански пици на Санто“. Тео нямаше сили да разсъждава върху тези гръмки думи. Ореховите гофрети на Гъртруд и ментовият сладкиш на господин Дъдли също претендираха, че са много популярни. Нима един малък град като Стратънбърг бе успял да се прочуе по света с цели три специалитета?
Той реши да не мисли повече за това.
Отборът на колежа „Стратън“ беше изгубил мача в последната минута. Според господин Буун треньорът им бе допуснал груба грешка, тъй като не бе използвал максимално обявените почивки. Господин Уипъл не споделяше мнението му и мъжете се впуснаха в оживена дискусия. Майките на Тео и Чейс скоро се отегчиха от приказките им и обсъдиха предстоящия ремонт на главната съдебна зала. Тео се интересуваше и от двата разговора и се опитваше да ги следи едновременно. Чейс предпочете да поиграе на мобилния си телефон. Няколко студенти започнаха да пеят в далечния ъгъл на пицарията. Тълпата на бара аплодираше отборите по телевизията.
Всички изглеждаха щастливи и сякаш изобщо не се притесняваха за Ейприл.
Тео нямаше търпение да се прибере у дома.
11
Петък сутринта. След неспокойна нощ, изпълнена с кошмари, чести събуждания, гласове и видения, в 6:30 ч. Тео най-после се предаде и реши да стане. Докато седеше на ръба на леглото и си мислеше за лошите новини, които щеше да му поднесе денят, той долови безпогрешния аромат на наденички от кухнята. Майка му пържеше палачинки и наденички в редките случаи, когато смяташе, че Тео (и понякога Уудс) се нуждае от допълнителна енергия. Но днес той не беше гладен. Нямаше апетит и се съмняваше, че някога ще си го възвърне. Джъдж, който спеше под леглото, вдигна глава и го погледна. И двамата бяха уморени и недоспали.
— Съжалявам, ако съм те събудил, Джъдж — заяви Тео.
Кучето прие извинението му.
— Но ти и бездруго ще си почиваш цял ден.
Джъдж отново не възрази.
Тео се изкушаваше да отвори лаптопа си и да прочете актуалните новини, но бързо се отказа. Посегна към дистанционното, за да включи телевизора. Поредната лоша идея. Вместо това си взе душ, облече се и приготви раницата си за училище. Тъкмо тръгна към стълбите, когато мобилният му телефон иззвъня. Търсеше го Айк.