В Стратънбърг се хващаха две местни и две кабелни програми. „Канал 28“ се славеше като най-достоверния, което означаваше, че просто допуска по-малко гафове от останалите. Веднъж Тео бе присъствал на важен процес, в който някакъв доктор бе осъдил телевизията. Той твърдеше, че техен репортер е разпространил грешна информация за него. Заседателите, както и Тео, му повярваха и го обезщетиха със солидна сума.
По „Канал 28“ също течеше сутрешен блок. В девет часа не бяха излъчени новините, а последните вълнуващи клюки около развода на две холивудски звезди. За щастие звукът беше намален докрай. Осмокласниците зачакаха търпеливо.
На стената в залата висеше часовник. Когато стрелките показаха девет и пет, Тео се завъртя неспокойно на седалката си. Някои ученици започнаха да си шепнат. Нашумелият развод отстъпи място на риалити предаване за една грозновата и закръглена булка, която трябваше да бъде разкрасена от екип странни професионалисти. Амбициозен треньор се опитваше да я вкара във форма, като не спираше да й крещи. Мъж с лакирани нокти й направи модерна прическа, а някакъв ексцентричен гримьор се зае с лицето й. Предаването продължаваше безкрайно, без да доведе до положителен резултат. В 9:15 ч. булката беше готова за сватбата. Изглеждаше съвсем променена. Въпреки изключения звук стана очевидно, че младоженецът не е доволен от новата й външност.
Тео беше прекалено притеснен, за да мисли за тях. Господин Маунт се приближи до него и прошепна:
— Сигурен ли си, че полицията е свикала пресконференция?
Тео кимна непоколебимо и отвърна:
— Да, сър.
В действителност обаче цялата му самоувереност се бе изпарила. Той горчиво съжаляваше, че е разпространил толкова бързо новината. Беше ядосан на Айк. Изкушаваше се да измъкне тайно телефона от джоба си и да му прати съобщение. Защо полицията се бавеше? Но в училището имаше стриктни правила за ползването на мобилни телефони. Единствено децата в седми и осми клас можеха да ги носят със себе си, а разговорите, есемесите и имейлите бяха разрешени само в междучасията. Всеки ученик, нарушил това изискване, рискуваше да загуби своя телефон. Около половината осмокласници притежаваха мобилни телефони. Много родители отказваха да купят такива на децата си.
— Ей, Тео, какво става? — извика силно Арън Хелбърг.
Той седеше на другата редица, на няколко седалки от Тео.
Тео се усмихна, сви рамене и заяви:
— Пресконференциите винаги закъсняват.
След като пълната булка се омъжи, дойде време за сутрешните новини. Проливни дъждове в Индия бяха отнели хиляди животи, а в Лондон вилнееше снежна буря. Новините приключиха и един от водещите започна ексклузивно интервю с известна манекенка.
Тео усещаше, че всички очи в залата са приковани в него. Беше нервен и дишаше учестено. Изведнъж му хрумна още по-ужасна мисъл. Ами ако Айк бе сгрешил? Ако бе повярвал на лъжлива история и полицията не знаеше нищо за трупа? Тео щеше да изглежда като пълен глупак. Далеч по-страшна обаче беше представата, че изваденият от реката труп наистина е на Ейприл Финмор.
Той скочи от мястото си и отиде при господин Маунт, който разговаряше с други двама учители.
— Имам идея — каза Тео, като се постара да звучи самоуверено. — Защо не се обадите в полицията, за да разберете какво се случва?
— Защо точно аз? — попита господин Маунт.
— Ще ви дам номера — добави Тео.
Госпожа Гладуел се приближи към тях и се намръщи на Тео.
— Защо не им звъннеш ти? — предложи господин Маунт.
Тео искаше да чуе точно това. Обърна се към директорката и заяви с любезен тон:
— Може ли да изляза в коридора и да се свържа с полицията?
Госпожа Гладуел, която беше доста притеснена от цялата ситуация, веднага отвърна:
— Да, побързай.
Тео се подчини. След като напусна залата, извади телефона си и избра номера на Айк. Не получи отговор. Обади се в полицейския участък, но линията беше заета. Успя да открие Елза в кантората и я попита дали е чула някакви новини. Тя също го разочарова. Тео отново позвъни на Айк, но без резултат. Помъчи се да си спомни кой друг би могъл да му помогне. Не му хрумваше нищо. Накрая погледна часовника на дисплея — беше 9:27 ч.
Тео се втренчи в огромната метална врата, водеща към залата. Вътре го чакаха около 175 деца и десетина учители, нетърпеливи да разберат добрата вест за Ейприл — онази, която Тео бе разпространил из цялото училище по най-драматичния начин. Той знаеше, че трябва да влезе в залата и да се върне на мястото си. За миг обмисли варианта да избяга някъде за час-два. Щеше да се извини с болки в стомаха или с поредния пристъп на астма. Можеше да се скрие в библиотеката или в гимнастическия салон.