— Ти ли си нашият адвокат?
— Да — отвърна Тео, тъй като не успя да измисли друго.
Жената започна да плаче.
Една странична врата се отвори и в залата влезе съдия Йек, който отиде до мястото си. Както винаги облеклото му се състоеше от дънки, каубойски ботуши и раздърпано спортно сако. Нямаше вратовръзка. Черната съдийска тога не беше задължителна в Котешкия съд. Той вдигна някакъв лист хартия и се огледа. Малко от неговите случаи привличаха подобно внимание. Повечето засягаха хора, чиито кучета и котки са били заловени от зоополицията. Когато някой от тях предизвикваше оживен спор, съдия Йек се наслаждаваше на момента.
Йек се изкашля звучно и заяви:
— Настоящото изслушване се отнася за папагала Пийт, собственост на господин и госпожа Рение.
Съдията погледна към хаитяните за потвърждение.
— Ваша Чест, аз ще представлявам собствениците — уточни Тео.
— Здравей, Тео. Как се чувстваш днес?
— Чудесно, господин съдия. Благодаря.
— Не съм те виждал цял месец.
— Да, сър, бях много зает. Знаете как е в училище.
— Как са вашите?
— Добре. Всичко е наред.
Тео бе отишъл в Котешкия съд за пръв път преди две години. Тогава се яви в залата в последния момент, за да спаси едно улично куче. Прибра го вкъщи и го нарече Джъдж.
— Моля, приближете се — покани съдия Йек семейство Рение.
Тео ги поведе напред. Те минаха през малката вратичка и отидоха до масата вдясно. Когато седнаха, съдията обяви:
— Оплакването е подадено от Кейт Спенглър и Джуди Крос, собственички на конна база „Ес Кей“.
В този миг се изправи добре облечен млад мъж и заяви:
— Да, Ваша Чест. Аз ще защитавам интересите на госпожица Спенглър и госпожица Крос.
— А вие сте?
— Кевин Блейз, господин съдия. От адвокатска фирма „Маклин“.
Блейз тръгна наперено към съдията и сложи пред него визитната си картичка. В другата ръка държеше блестящо черно куфарче. Фирмата „Маклин“ се състоеше от двайсетина адвокати, които работеха в града от години. Тео никога не бе чувал за господин Блейз. Явно и съдия Йек не го познаваше. Беше повече от сигурно, поне за Тео, че прекалената самоувереност на младия мъж не създава добро впечатление.
Тео изведнъж усети как стомахът му се свива. Противникът му беше истински адвокат!
Блейз покани двете си клиентки да седнат зад масата в лявата част на залата. Когато всички се настаниха, съдия Йек попита:
— Тео, ти нямаш нищо общо с този папагал, нали?
— Не, сър.
— Тогава защо си тук?
Тео не се изправи. В Котешкия съд липсваха всякакви формалности. Адвокатите седяха по местата си. Нямаше специален стол за свидетелите, официални клетви, правила за излагане на доказателствата или заседатели. Съдия Йек приключваше бързо с изслушванията и вземаше решение на момента. Въпреки че позицията му беше унизителна, той се славеше със своята справедливост.
— Ами аз… — запелтечи Тео. — Ваша Чест, с Антон сме от едно училище. Родителите му са от Хаити и не разбират съдебната ни система.
— Че кой ли я разбира? — промърмори Йек.
— Дойдох тук, за да направя услуга на моя приятел.
— Ясно, Тео, но обикновено собственикът на животното се явява сам в залата или наема адвокат да го представлява. Ти не си нито собственик, нито адвокат. Поне засега.
— Така е, сър.
Кевил Блейз скочи на крака и протестира:
— Възразявам срещу неговото присъствие в залата, Ваша Чест.
Съдия Йек бавно извърна погледа си от Тео и прикова очи в амбициозното лице на Кевин Блейз. Последва дълго мълчание. Във въздуха се усещаше напрежение. Всички бяха затаили дъх. Накрая съдия Йек заяви:
— Седнете.
Блейз се подчини, а Йек добави:
— И не ставайте повече, освен ако не ви кажа изрично да го направите. А сега да преминем по същество. Не чухте ли, че аз самият повдигнах въпроса за присъствието на Теодор Буун в залата? Да не сте глух? Нямам нужда от помощта ви. Възражението ви е безпочвено. Не го отхвърлям, но не го и приемам. Просто смятам да го пренебрегна.