Отново тишина. Съдия Йек се обърна към групата жени, седнали зад масата вляво. Посочи към тях и попита:
— Кои са тези хора?
Блейз, който се бе вкопчил в стола си, уточни:
— Свидетелите, Ваша Чест.
Съдия Йек не беше много доволен от отговора.
— Нека ви обясня как работя, господин Блейз. Предпочитам кратки изслушвания и малко свидетели. Не проявявам никакво търпение към хора, които само повтарят казаното преди тях. Разбирате ли ме, господин Блейз?
— Да, сър.
Съдията погледна към Тео и добави:
— Благодаря ви за интереса към този случай, господин Буун.
— Моля, Ваша Чест.
Йек разучи листа хартия пред себе си и продължи:
— Добре. Сега е време да се срещнем с Пийт.
Той кимна на стария секретар. Мъжът изчезна за миг и се върна с един униформен пристав, който носеше евтина телена клетка за птици. Сложи я в края на масата на съдията. Вътре стоеше Пийт, африкански сив папагал. Разстоянието между човката и опашката му беше около трийсет и пет сантиметра. Пийт се озърна из непознатата стая, като движеше само главата си.
— Сигурно ти си Пийт — заяви съдия Йек.
— Аз съм Пийт — отговори папагалът с ясен писклив глас.
— Радвам се да се запознаем. Аз съм съдия Йек.
— Йек, Йек, Йек — изграчи Пийт и почти всички се засмяха.
На жените с черните ботуши не им беше смешно. Те се намръщиха още повече. Явно изобщо не се радваха на Пийт.
Съдия Йек въздъхна бавно, сякаш очакваше изслушването да продължи по-дълго, отколкото му се искаше.
— Призовете първия свидетел — обърна се той към Кевин Блейз.
— Да, Ваша Чест. Ще започна с Кейт Спенглър.
Блейз се размърда на стола и погледна клиентката си. Едва се сдържаше да не се изправи и да закрачи из залата. Чувстваше се като вързан на мястото си. Той взе своя бележник, пълен със записки, и продължи:
— Вие сте съсобственичка на конна база „Ес Кей“. Така ли е?
— Да.
Госпожица Спенглър беше дребна и слаба, в средата на четирийсетте.
— Откога притежавате базата?
— Това важно ли е? — прекъсна го съдия Йек. — Искам да разбера как този въпрос е свързан със случая.
Блейз се опита да обясни.
— Ваша Чест, ние трябва да докажем, че…
— Нека ви демонстрирам как протичат заседанията тук, господин Блейз. Госпожице Спенглър, опишете ми какво е станало. Забравете за нещата, които сте чули от адвоката си. Интересува ме какво е направил Пийт.
— Аз съм Пийт — изпищя папагалът.
— Да, вече го знаем.
— Йек, Йек, Йек.
— Благодаря ти, Пийт.
Съдията изчака, за да се увери, че птицата се е укротила. После даде знак на госпожица Спенглър. Тя започна:
— Миналия вторник водих урок по езда. Стоях в заградената за тази цел площ и наблюдавах четиримата ученици, които се бяха качили на конете си. Изведнъж папагалът долетя от нищото и се разкрещя точно над главите ни. Конете се уплашиха и тръгнаха към конюшнята. За малко щяха да ме стъпчат. Бети Слокъм падна на земята и си контузи ръката.
Бети Слокъм се изправи, за да покаже на всички бинтованата си ръка.
— Птицата се спусна отново към нас като обезумяло камикадзе и подгони животните…
— Камикадзе, камикадзе, камикадзе — изтърси Пийт.
— Млъкни! — извика госпожица Спенглър.
— Моля ви, Пийт е само папагал — намеси се съдия Йек.
Пийт избълва поредица от неразбираеми думи. Антон се наведе към Тео и прошепна:
— Това е креолски.
— Какво има? — поинтересува съдията.
— Папагалът говори на креолски, Ваша Чест — обясни Тео. — Езикът в Хаити.
— Какво каза?
Тео се допита до Антон и добави:
— По-добре е да не знаете.
Пийт се успокои и всички зачакаха. Съдия Йек погледна към Антон и промълви:
— Ще млъкне ли, ако го помолиш?
Антон поклати глава и отвърна:
— Не, сър.
Отново тишина.
— Моля, продължете — заяви Йек.
Джуди Крос взе думата.
— На следващия ден, горе-долу по същото време, беше мой ред да водя урок. Петима ездачи се бяха качили на конете си. Обикновено им давам заповеди като „Напред!“, „Спри!“ или „Галоп“. Нямах представа, че папагалът ни наблюдава, скрит зад един дъб. Изведнъж птицата се разкрещя: „Спри! Спри!“.