Выбрать главу

Като по команда Пийт изграчи:

— Спри! Спри! Спри!

— Чувате ли? Конете замръзнаха на място. Опитах се да не му обръщам внимание. Казах на учениците да запазят спокойствие и да не го слушат. После извиках: „Напред!“, и конете се раздвижиха. Папагалът отново изпищя: „Спри! Спри!“.

Пийт побърза да повтори последните й думи. Съдия Йек вдигна ръце, за да въдвори тишина. Минаха секунди. Накрая той заяви:

— Да, слушам ви.

Джуди Крос продължи:

— Утихна за няколко минути и ние забравихме за него. Учениците се концентрираха върху урока и конете се укротиха. Вървяха бавно, когато птицата изненадващо извика: „Галоп! Галоп!“. Конете спряха за миг и се втурнаха с всичка сила напред. Настъпи истински хаос. Едва успях да се спася.

— Галоп! Галоп! — намеси се Пийт.

— Вие сам го чувате — заяви Джуди Крос. — Вече цяла седмица ни тормози. Един ден се спуска от небето като бомбардировач и плаши до смърт конете. На другия се промъква зад гърба ми и изчаква да се възцари тишина, за да може да раздава заповеди. Той е лош. Конете се страхуват да излязат навън. Учениците си искат обратно парите. Папагалът унищожава бизнеса ни.

Точно в този миг Пийт изкрещя:

— Ти си дебела.

След няколко секунди повтори:

— Ти си дебела.

Думите му отекнаха в залата и изумиха присъстващите. Повечето хора сведоха засрамено поглед.

Джуди Крос преглътна тежко, затвори очи и стисна юмруци. После се намръщи, сякаш изпитваше силна болка. Беше огромна жена с едро, прегърбено тяло. От реакцията й ставаше ясно, че наднорменото тегло й бе създавало редица проблеми през годините. Тя бе водила ожесточена битка с килограмите, но напразно. Темата беше изключително деликатна и Джуди се бореше с нея всеки ден.

— Ти си дебела — напомни й Пийт за пореден път.

Съдия Йек, който отчаяно се опитваше да потисне смеха си, заяви:

— Добре. Правилно ли предполагам, че останалите свидетели ще кажат същото?

Жените кимнаха. Част от тях се бяха отдръпнали назад и почти се криеха. Първоначалният ентусиазъм ги бе напуснал. В този момент никой не се осмеляваше да се оплаче от Пийт. Какво ли щеше да изтърси той за техните фигури?

— Нещо друго? — попита съдия Йек.

— Господин съдия — отвърна Кейт Спенглър, — трябва да ни помогнете. Птицата ще унищожи бизнеса ни. Вече загубихме пари. Не е честно.

— Какво очаквате да направя?

— Не знам. Не може ли да го приспите?

— Искате да го убия?

— Спри! Спри! — изкрещя Пийт.

— Защо не отрежете крилата му? — предложи Джуди Крос.

— Спри! Спри! — повтори Пийт.

Папагалът премина на креолски и се впусна в яростни словесни нападки срещу двете жени. Когато млъкна, съдия Йек погледна Антон и попита:

— Какво каза?

Бабата и дядото на Антон се кикотеха и криеха лица с ръце.

— Много лоши неща — обясни Антон. — Определено не харесва тези жени.

— Ясно. — Съдията отново вдигна ръце и помоли за тишина. Пийт схвана посланието. — Господин Буун.

— Ваша Чест, мисля, че ще е от полза, ако приятелят ми Антон ви даде малко информация за Пийт.

— Нека го направи.

Антон прочисти гърло и започна с треперещ глас:

— Пийт е на петдесет години. Баща ми го получил като дете в Хаити. Пийт живее отдавна в дома ни. Когато дойдоха в Америка преди няколко години, баба и дядо го донесоха със себе си. Африканските сиви папагали са едни от най-умните животни в света. Както виждате, Пийт знае доста думи. Обикновено разбира какво си говорят хората. Може дори да имитира човешки гласове.

Пийт наблюдаваше Антон. Беше разпознал гласа му.

— Анди, Анди, Анди — изкрещя той.

— Тук съм, Пийт — каза Антон.

— Анди, Анди.

След кратка пауза Антон продължи:

— Папагалите си имат строго фиксирана програма. Трябва да излизат от клетката за поне един час на ден. Всеки следобед в четири часа ние пускаме Пийт. Мислехме си, че просто обикаля задния двор. Но явно не е така. Конната база е на километър и половина от тук. По някакъв начин Пийт стига до там. Много съжаляваме за случилото се. Моля ви, не наранявайте Пийт.

— Благодаря ти — заяви съдия Йек. — Господин Блейз, какво предлагате да направя?

— Ваша Чест, очевидно собствениците на Пийт нямат контрол върху него, а това е тяхно задължение. Защо не наредите да му отрежат крилата? Срещнах се с двама ветеринари и един специалист по диви животни. Според тях процедурата не е необичайна, нито пък болезнена или скъпа.