Миналата вечер бе прекарал няколко часа в търсене на информация за „Плъндър“. Все още му беше трудно да повярва, че Ейприл е заминала посред нощ с баща си, но теорията на Айк звучеше най-достоверно от всичко, което му хрумваше. А и какво друго можеше да прави през уикенда?
До момента не бе открил и следа от групата. В Роли, Дърам и Чапъл Хил имаше десетки концертни зали, клубове, помещения за частни партита, барове и домове за сватбени тържества. Половината притежаваха уебсайтове или профили във Фейсбук, но никъде не се споменаваше името „Плъндър“. Тео попадна и на три бюлетина, в които фигурираха стотици заведения с музика на живо.
Той взе офисния телефон и започна да звъни наслуки по азбучен ред. Първо се обади в клуб на име „Абис Айриш Роуз“ в Дърам. Отговори му дрезгав глас:
— „Абис“.
Тео почти шепнеше.
— Здравейте, интересува ме дали групата „Плъндър“ ще свири довечера.
— Изобщо не съм чувал за тях.
— Благодаря — каза Тео и побърза да затвори.
В „Барбекюто на Брейди“ в Роли една жена заяви:
— Днес нямаме група.
Тео, който се стремеше да събере възможно най-много информация, попита:
— Преди изнасяли ли са концерти при вас?
— Не, никога.
— Благодаря.
Той продължи нататък, но без резултат. Елза вероятно щеше да се учуди защо телефонната сметка е толкова висока този месец. Тео беше готов да поеме разходите. Смяташе дори да й каже предварително за разговорите, като я помоли да не го издава на родителите му. Щеше да се справи с тях по-късно. Сега не му оставаше друго, освен да използва служебния телефон, тъй като Марсела стриктно следеше сметката на джиесема му. Ако разбереше, че се е обаждал в множество барове в Роли и Дърам, щеше да се наложи да й дава излишни обяснения.
Първите признаци за успех се появиха в клуба „Тракшън“ в Чапъл Хил. Едно отзивчиво момче на възраст колкото Тео спомена, че „Плъндър“ са свирили при тях преди няколко месеца. После го помоли да изчака и отиде да попита някакъв човек на име Еди. Когато стана ясно, че групата наистина е била там, момчето попита:
— Не смяташ да ги ангажираш, нали?
— Защо не? — поинтересува се Тео.
— Недей. Много са зле.
— Благодаря.
— Свирят най-често по студентски партита.
Точно в единайсет часа Тео прати съобщение на майка си: Сам вкъщи. Сериен убиец в мазето.
Отговорът й гласеше: Не е смешно. Обичам те.
Тео позвъни на още места, но не откри повече следи от „Плъндър“.
Чейс пристигна около обед и извади лаптопа си. Дотогава Тео бе успял да се свърже с над шейсет собственици, бармани, сервитьорки, бодигардове и дори един мияч на чинии, който почти не знаеше английски. От кратките обаждания ставаше ясно, че „Плъндър“ са бездарни музиканти с малко фенове. Някакъв барман от Роли, който твърдеше, че познава „всяка банда, свирила в града“, никога не бе чувал за тях. В три случая групата бе наречена „колежанска“.
— Нека проверим студентските клубове — предложи Чейс.
Скоро научиха, че в района около Роли и Дърам са концентрирани доста учебни заведения. Най-известните бяха „Дюк“, Университетът на Северна Каролина и щатският университет. Но на съвсем близко разстояние от тях се намираха десетки по-малки. Тео и Чейс решиха да започнат с големите. Минаха минути. Всяко от момчетата тракаше по клавиатурата, нетърпеливо да открие първата следа.
— В „Дюк“ няма студентски клубове — отбеляза Чейс.
— А къде се организират купоните? — попита Тео.
— Не съм сигурен. Нека оставим „Дюк“ за после. Ти вземи щатския университет, а аз ще проверя Северна Каролина.
Щатският университет имаше общо трийсет и три студентски клуба — двайсет и четири за момчета и девет за момичета. Къщите, където се помещаваха повечето от тях, се намираха извън кампуса. Всички поддържаха уебсайтове, но качеството им беше различно.
— Колко са клубовете в Университета на Северна Каролина? — поинтересува се Тео.
— Двайсет и две за момчета и девет за момичета.
— Нека прегледаме страниците им.
— Точно това правя в момента.
Пръстите на Чейс не спираха да шарят по клавишите. Тео също боравеше бързо с лаптопа си, но не можеше да се сравнява с Чейс. Двамата продължиха да се съревновават, твърдо решени да се доберат до някоя полезна следа. Джъдж, който обичаше да спи под всякакви мебели — бюра, легла, столове — хъркаше тихо под заседателната маса.