Выбрать главу

Изведнъж Чейс се съживи и каза:

— Намерих снимки от снощното парти. Там е свирила група. — Той бавно ги разучи и добави: — Нищо.

Стотина снимки по-късно Тео застина на място, примигна два пъти и увеличи изображението. Намираше се в незащитения профил на един от членовете на „Алфа Ну“. Момчето се казваше Винс Снайдър, студент от Вашингтон, окръг Колумбия. Беше качил десетина снимки от купона.

— Чейс, ела тук — заяви Тео така, сякаш бе зърнал призрак.

Чейс се приближи и надникна през рамото му. Тео посочи екрана. На него се открояваха група танцуващи студенти.

— Виждаш ли? — попита той.

— Да, какво е това?

— Бейзболно яке на „Минесота Туинс“. Тъмносиньо, с червено-бял надпис.

В центъра се забелязваше малък дансинг. Фотографът бе заснел как приятелите му танцуват в ритъма на музиката. Едно от момичетата носеше доста къса пола и Тео предположи, че тя е причината за снимката. В лявата част, почти в средата на тълпата, стоеше певецът на групата. Държеше китара и свиреше със затворени очи. Зад него се намираше мястото, посочено от Тео. В сянката на няколко големи колони изпъкваше дребен силует, който наблюдаваше публиката. Тъй като стоеше странично, само първите букви от думата „Туинс“ се различаваха на гърба на якето му. Фигурата имаше къса коса и макар че лицето й бе почти скрито, Тео не се съмняваше кого вижда.

Беше Ейприл.

В 23:39 ч. миналата вечер, в момента на снимката тя е била жива.

— Сигурен ли си? — попита Чейс и се наведе напред.

Носовете им почти докосваха екрана.

— Подарих й якето преди година. Бях го спечелил в една игра. Беше ми малко. Когато казах на полицията за него, инспекторите заявиха, че не са го намерили в къщата й. Предполагат, че Ейприл го е облякла, преди да изчезне.

Тео отново посочи към снимката и добави:

— Обърни внимание на късата коса и профила, Чейс. Сигурен съм, че е Ейприл. Ти как смяташ?

— Може би. Не знам.

— Тя е — повтори Тео.

Момчетата се дръпнаха назад и Тео започна да крачи из стаята.

— Майка й не се беше прибирала у дома три нощи. Ейприл се страхуваше ужасно. Вероятно се е обадила на баща си или той се е свързал с нея. Качил се е на колата и е дошъл в Стратънбърг. После е отключил вратата, взел е Ейприл и двамата са заминали от тук. От няколко дни тя пътува с групата.

— Не е ли редно да уведомим полицията?

Тео обикаляше неспокойно и се почесваше замислено по брадичката.

— Не, не още. Ще го направим по-късно. Сега ти предлагам следното. Щом знаем къде е била снощи, можем да разберем къде ще бъде довечера. Нека звъннем на всички клубове в Университета на Северна Каролина, „Дюк“, „Уейк Форест“ и останалите учебни заведения. Трябва да научим на кой купон ще свирят „Плъндър“.

— Да започнем със Северна Каролина — каза Чейс. — Там се организират поне десетина партита.

— Дай ми списъка.

Тео се зае с телефона, а Чейс го наблюдаваше и си водеше бележки. В първия клуб никой не вдигна. Второто обаждане беше до „Капа Делта“. Младата дама, която отговори, не знаеше името на музикантите. Третото позвъняване също не даде резултат. Едно момче от „Делта“ им каза, че очакват друга група. Тео продължи нататък. Бе въодушевен от факта, че Ейприл е невредима. Нямаше търпение да я намери.

На осмия път се случи истинско чудо. Някакъв студент от „Капа Тета“ заяви, че не е чул нищо за групата и закъснява за футболния мач. После обаче помоли Тео да остане на линията и когато се върна, добави:

— Да, името им е „Плъндър“.

— Кога ще започнат да свирят? — попита Тео.

— Нямам представа. Сигурно към девет. А сега ще тръгвам, приятелче.

Скоро гевречетата свършиха. Истината беше, че Тео не знаеше какво да прави. Чейс настояваше да уведомят полицията, но Тео самият се колебаеше. Две неща бяха ясни поне според него. Първо, момичето от снимката беше Ейприл. Второ, тя придружаваше групата, която същата вечер щеше да свири на партито на „Капа Тета“ в Чапъл Хил, Северна Каролина. Вместо да се обади на полицията, Тео се свърза с чичо си.

Двайсет минути по-късно Тео, Чейс и Джъдж изкачиха тичешком стълбите до офиса на Айк, който току-що бе обядвал в гръцкия ресторант на долния етаж. Двамата с Чейс се запознаха, а Тео се зае да търси снимката на компютъра.