— Ейприл е — заяви той.
Айк разучи внимателно изображението, сложил очилата на върха на носа си.
— Сигурен ли си?
Тео повтори историята за якето. Описа височината на Ейприл, прическата и цвета на косата й, след което посочи профила на снимката.
— Трябва да е тя.
— Щом казваш.
— Ейприл е с баща си, Айк. Точно както ти подозираше. Джак Лийпър няма нищо общо с изчезването й. Полицията е заловила грешния човек.
Айк кимна и се усмихна, но в жеста му липсваше всякаква ирония. Той не откъсваше очи от екрана.
— Според Чейс е редно да съобщим на полицията — добави Тео.
— Така е — потвърди Чейс. — Защо не?
— Нека помисля малко — заяви Айк, бутна назад стола и скочи на крака. После включи стереоуредбата и започна да обикаля из стаята. Накрая продължи: — Не бива да намесваме властите, поне засега. Ето какво може да се случи. Полицаите тук ще звъннат на колегите си в Чапъл Хил, а ние не знаем какво биха направили те. Сигурно ще отидат на купона и ще се опитат да намерят Ейприл. Това едва ли ще е толкова лесно, колкото предполагаме. На партито ще има много студенти, които ще пият и ще се забавляват. Нещата често излизат извън контрол в такива ситуации. Не е ясно как ще реагират ченгетата. Твърде вероятно е изобщо да не обърнат внимание на някакво момиче, което пътува с групата на баща си. Може би самата Ейприл не иска да бъде спасена. Съществуват безброй сценарии и повечето не са добри. Полицията не е издала заповед за ареста на господин Финмор, защото срещу него няма обвинения. Той все още не е заподозрян.
Айк крачеше зад бюрото си. Момчетата следяха всяка негова стъпка и дума.
— А и без да са сто процента убедени, че момичето от снимката е Ейприл, полицаите не биха предприели нищо.
Айк се отпусна на стола и се втренчи в компютъра. Намръщи се, почеса се по носа и приглади бакенбардите си.
— Знам, че е тя, Айк — каза Тео.
— А ако грешиш? — попита мрачно чичо му. — В света няма само едно яке на „Туинс“. На снимката не се виждат очите й. Мислиш, че е Ейприл, защото отчаяно ти се иска да е така. Но какво ще стане, ако бъркаш? Нека си представим, че отиваме в полицията още сега. Те се въодушевяват и се обаждат на колегите си в Чапъл Хил, които решават да посетят купона. Там те: 1) не намират момичето, или 2) намират момичето, но то не е Ейприл. Бихме изглеждали доста глупаво, нали?
Настъпи дълга мъчителна пауза, докато Тео и Чейс обмисляха последствията. Чейс проговори пръв.
— Защо не кажем на майка й? Обзалагам се, че тя ще я разпознае най-лесно. Така ще се подсигурим.
— Идеята не ми харесва — възрази Айк. — Тази жена е способна на всичко. Не е в интерес на Ейприл да намесваме майка й в този момент. Доколкото разбрах, госпожа Финмор подлудява ченгетата и те се стараят да я избягват.
Отново мълчание. Тримата приковаха очи в стената.
— Какво предлагаш, Айк? — попита Тео.
— Най-разумното решение е някой да доведе Ейприл обратно в Стратънбърг и чак тогава да звънне в полицията. Трябва да е човек, на когото момичето има доверие. Например ти, Тео.
Тео отвори изумено уста, но не успя да проговори.
— Чака те дълъг път с колелото — отбеляза Чейс.
— Тео, помоли Марсела и Уудс да те закарат. Отиди при Ейприл, увери се, че е добре, и я доведи тук. Веднага. Нямаме време за губене.
— Мама и татко са извън града, Айк. Заминаха за Брайър Спингс на годишната среща на Асоциацията на юристите. Ще се върнат утре. Довечера ще спя при Чейс.
Айк погледна към Чейс и попита:
— Твоите родители могат ли да свършат тази работа?
Чейс поклати глава.
— Едва ли. Трудно ми е да си представя, че ще искат да се забъркат в такъв случай. Освен това имат среща с приятели, за която се подготвят отдавна.
Тео се обърна към чичо си и забеляза блясъка в очите му. Приличаше на дете, готово за голямо приключение.
— Значи ти си подходящият човек, Айк — заключи Тео. — Хайде, нямаме време за губене.
17
Замисленото приключение веднага се сблъска със сериозни проблеми. Тео се чудеше дали е редно да уведоми родителите си. Айк мислеше за колата си, която нямаше да издържи на дългия път. Чейс се притесняваше от факта, че Тео трябва да прекара нощта у тях. Отсъствието му едва ли щеше да остане незабелязано.
Що се отнасяше до родителите му, Тео отказваше да им позвъни и да ги попита дали може да замине за Чапъл Хил. Айк го окуражаваше да го направи — Чейс реши да не взема страна — но Тео не отстъпваше. Обаждането само щеше да обърка пътуването на Уудс и Марсела и да провали докладите и семинарите им. Освен това беше ясно, че и двамата (особено майка му) ще му забранят да отиде. Така той би се сблъскал с дилемата дали да им се подчини, или не. Айк смяташе, че ще убеди Марсела в спешността на пътуването, но Тео отново не се съгласи. Обикновено не лъжеше родителите си и криеше малко неща от тях. Случаят обаче беше различен. Ако двамата с Айк успееха да върнат Ейприл, всички в града, включително Марсела и Уудс, щяха да бъдат толкова радостни, че Тео би се разминал с наказанието.