— Защото не съм искрен, Айк. Нито към семейство Уипъл, нито към родителите си.
— Разсъждавай по-глобално, Тео. Ако мисията ни приключи добре, утре сутринта ще се върнем тук с Ейприл. Марсела и Уудс, както и останалите жители на Стратънбърг ще се зарадват да я видят. При създалите се обстоятелства действията ти са напълно оправдани. Може да си премълчал някои неща, но няма друг начин.
— Въпреки това се притеснявам.
— Аз съм твой чичо, Тео. Едва ли е странно, че съм заминал извън града с любимия си племенник. Така ли е?
— Сигурно си прав.
— Тогава спри да се тревожиш. Най-важното сега е да открием Ейприл и да я доведем у дома. Ако се изложим, ще поговоря с родителите ти и ще поема цялата вина. Успокой се.
— Благодаря ти, Айк.
Скоро излязоха на магистралата. Движението не беше много оживено. Джъдж вече спеше на задната седалка. Изведнъж Тео усети как телефонът му вибрира. Беше получил съобщение от Чейс: Филмът е страхотен. Какво става при вас?
Тео отговори: Всичко е окей.
В пет часа изпрати на майка си следното съобщение: Филмът „Хари Потър“ е невероятен.
След няколко минути Марсела му написа: Чудесно. Обичам те, мама.
Те продължиха по пътя и Айк нагласи автопилота на сто и двайсет километра в час — шестнайсет над позволеното.
— Обясни ми едно нещо, Айк — заговори Тео. — Новината за изчезването на Ейприл беше разпространена навсякъде, нали?
— Да.
— Тогава е логично да предположим, че Ейприл, баща й или някой друг член на групата е разбрал за случилото се. Нима не са чули за голямото издирване?
— Напълно си прав. За съжаление обаче в Щатите непрекъснато изчезват деца, по едно на всеки два дни. Новината може да не е стигнала до Ейприл и останалите. А и ние не знаем какво е споделил баща й с музикантите от групата. Те са наясно, че семейството му не е особено стабилно. Сигурно им е казал, че е бил принуден да спаси Ейприл от полудялата си жена, и ги е помолил да пазят тайна. Приятелите му навярно се страхуват да съобщят на полицията. Все пак са доста неуравновесени хора. Става дума за банда застаряващи мъже, които се опитват да бъдат рок звезди. Купонясват по цели нощи, прекарват дните си в сън и обикалят страната с микробус, като свирят по евтини барове и студентски партита. Не бих се учудил, ако бягат от нещо. Не знам, Тео, трудно ми е да преценя ситуацията.
— Обзалагам се, че Ейприл е уплашена до смърт.
— Да, и объркана. Едно дете заслужава по-добър живот.
— Какво ще стане, ако не иска да остави баща си?
— Ако я намерим и тя откаже да дойде с нас, нямаме друг избор, освен да уведомим полицията в Стратънбърг. Толкова е просто.
На Тео нищо не му се струваше просто.
— А ако баща й ни види и започне да създава проблеми?
— Отпусни се, Тео. Всичко ще бъде наред.
В шест и половина, когато навън вече беше паднал мрак, Чейс написа на Тео: Волейболистките са готини. Къде сте?
Тео отвърна: Някъде във Вирджиния. Айк кара като луд.
С настъпването на вечерта умората от изминалата седмица си каза думата. Тео се унесе и скоро потъна в дълбок сън.
18
Към края на волейболния мач Чейс осъзна, че може да избегне Дафне само ако не се прибере вкъщи. Представяше си как тя седи в сутерена и гледа телевизия на огромния плосък екран. Сигурно чакаше двамата с Тео да се приберат, за да поръча голяма пица от „При Санто“.
След като мачът свърши, Чейс отиде с колелото до „Сладкарницата на Гъф“, недалеч от градската библиотека на Мейн стрийт. Поръча си една топка бананов сладолед, намери празно място до прозореца и се обади у дома. Дафне отговори след първото позвъняване.
— Аз съм — каза Чейс. — Слушай, имаме проблем. С Тео се отбихме у тях, за да проверим как е кучето. Заварихме го в ужасно състояние. Вероятно е изяло нещо развалено. Навсякъде има следи от повръщано и изпражнения. Къщата е като минно поле.
— О, ужас! — възкликна Дафне.
— Направо не е за вярване. Целият под от кухнята до спалнята е покрит с мръсотия. Вече започнахме да чистим, но ще ни отнеме известно време. Тео се страхува, че кучето ще умре. Сега се опитва да се свърже с майка си.
— Много лошо.
— Да. Май се налага да го заведем във ветеринарната клиника. Горкото животно едва се движи.