— Искаш ли да ви помогна, Чейс? Ще взема колата на мама и ще го закарам до там.
— Може би, но по-късно. Първо трябва да изчистим къщата. Междувременно ще наблюдаваме кучето. Опасявам се, че ще изцапа колата.
— Вие вечеряхте ли?
— Не, но сега изобщо не ни е до храна. Вече ми се повдига. Ти си поръчай пица. Ще ти се обадя после.
Чейс затвори, погледна сладоледа и се усмихна. Дотук добре.
Джъдж продължаваше да похърква тихо на задната седалка, докато Айк натискаше газта по магистралата. Тео непрекъснато се унасяше. В даден момент ококорваше очи, а в следващия отново потъваше в дълбок сън. Беше буден, когато пресякоха границата на Северна Каролина, но проспа влизането им в Чапъл Хил.
Съобщението, което изпрати на майка си в девет часа, гласеше: Лягам си. Страшно съм уморен. Поздрави.
Той предполагаше, че родителите му са отишли на дългата вечеря и слушат безкрайните речи на гостите. Марсела навярно нямаше възможност да му отговори. Беше прав.
— Събуди се, Тео — заяви Айк. — Пристигнахме.
Не бяха спирали от шест часа. Цифровият часовник на арматурното табло показваше 22:05 ч. Джипиес системата ги насочи директно към Франклин стрийт — главната улица, която минаваше край кампуса. Тротоарите бяха пълни с шумни студенти и фенове. Отборът на Университета на Северна Каролина бе спечелил футболния мач в продълженията и настроението беше приповдигнато. В баровете и магазините гъмжеше от хора. Айк зави по Кълъмбия стрийт, където бяха разположени множество студентски общежития.
— Паркирането ще бъде проблем — измърмори Айк. — Това сигурно е вътрешният двор — добави той, като не откъсваше очи от дисплея.
На въпросното място се открояваха няколко големи къщи с паркинг по средата.
— Предполагам, че „Капа Тета“ е някъде тук.
Тео свали стъклото. Движението ставаше все по-оживено. Навсякъде се носеше силна музика. Групите вече бяха започнали да свирят по различни купони. Навсякъде имаше тълпи от хора — на верандите, по моравите, върху колите. Те танцуваха, смееха се и обикаляха от къща на къща, като не спираха да крещят. Гледката беше изумителна. Тео никога не бе виждал подобен хаос. В колежа „Стратън“ понякога се разразяваше по някой побой или скандал с наркотици, но нищо не можеше да се сравни с тази обстановка. Отначало му беше интересно. После обаче си помисли за Ейприл. Тя се намираше в центъра на огромния карнавал, а мястото й определено не беше там. Приятелката му беше срамежлива и предпочиташе да бъде сама с картините си.
Айк направи още два завоя.
— Трябва да паркираме някъде.
Наоколо бяха спрели безброй коли, повечето от тях незаконно. Те намериха място на една тъмна уличка, далеч от врявата.
— Остани тук, Джъдж — заяви Тео и кучето ги изпрати с поглед.
— Какъв е планът, Айк? — попита Тео.
Двамата вървяха бързо по тъмния неравен тротоар.
— Внимавай къде стъпваш — предупреди го Айк. — Няма план. Нека първо открием къщата и групата. После ще решим как да действаме.
Те последваха шума и скоро влязоха във вътрешния двор откъм задната страна. Там се сляха с навалицата. Никой не им обърна внимание, въпреки че изглеждаха странно — шейсет и две годишен мъж с дълга бяла коса, червени чорапи, сандали и стар кафяв пуловер и тринайсетгодишно момче, ококорило очи от вълнение.
Къщата на „Капа Тета“ беше бяла каменна постройка с гръцки колони и голяма веранда. Айк и Тео си проправиха път през гъстата тълпа, изкачиха стъпалата и заобиколиха от другата страна. Айк искаше да проучи добре мястото, да провери входовете и изходите и да се опита да разбере къде точно свири групата. Музиката беше оглушителна, но смеховете и виковете не й отстъпваха по сила. Тео не бе виждал толкова много бирени кутийки през целия си живот. На верандата танцуваха момичета, а техните гаджета ги наблюдаваха и пушеха цигари. Айк попита едно от момичетата:
— Къде са музикантите?
— В сутерена — отговори тя.
Двамата се върнаха при входа и се озърнаха. Вратата се охраняваше от едър млад мъж в костюм. Явно той определяше кой може да влезе.
— Хайде — каза Айк.
Тео тръгна след него заедно с група студенти. Почти бяха успели да се промъкнат вътре, когато бодигардът се пресегна към Айк и го сграбчи за ръката.
— Извинете! — извика грубо мъжът. — Имате ли покана?
Айк дръпна ядосано ръката си и го погледна така, сякаш беше готов да го набие.