Выбрать главу

— Не се нуждая от покана, хлапе — изсъска той. — Аз съм мениджърът на групата, а това е синът ми. Не ме докосвай отново.

Студентите отстъпиха назад. За миг се възцари тишина.

— Съжалявам, сър — каза бодигардът.

Те минаха покрай него. Айк се движеше бързо, все едно познаваше отлично къщата и трябваше да свърши спешна работа. Озоваха се в просторно фоайе, което водеше към огромна зала. Навсякъде гъмжеше от студенти. В съседното помещение седяха група момчета и обсъждаха разпалено някакъв футболен мач, излъчван на големия плосък екран. До тях имаше две бурета с бира. Музиката гърмеше от колоните в сутерена. Скоро двамата намериха широко стълбище. Поеха надолу и влязоха в залата за партита. В средата й бе разположен дансинг, пълен със студенти, които танцуваха и се блъскаха. Отляво бяха „Плъндър“ и свиреха с пълна мощ. Айк и Тео се сляха с тълпата. Тео си помисли, че ушите му ще се пръснат.

Скриха се в ъгъла. Наоколо беше тъмно, а по телата шареха цветните светлини на прожекторите. Айк се приближи до Тео и изкрещя в ухото му:

— Да побързаме. Аз ще остана тук. Ти се опитай да се промъкнеш зад групата и да се огледаш за Ейприл. Хайде.

Тео се приведе напред и се потопи в навалицата. Разни хора го бутаха, дърпаха и настъпваха, но той продължи да се придържа към лявата стена на помещението и да се придвижва напред. Песента свърши, студентите заръкопляскаха и за миг спряха да танцуват. Тео забърза, превит на две. Очите му се стрелкаха във всички посоки. Изведнъж певецът извика с пълно гърло и започна да вие. Барабанистът поде ритъма и китаристът се включи с няколко оглушителни акорда. Следващото парче беше още по-шумно. Тео мина покрай две големи колони, стигна съвсем близо до кийбордиста и зърна Ейприл, която седеше върху огромна метална кутия. Беше заела единственото сигурно място в цялата стая. Тео почти пропълзя по ръба на малката сцена и я докосна по коляното. Ейприл го погледна изумено, закри уста с ръце и извика:

— Тео!

— Да тръгваме! — изрева на свой ред той.

— Какво правиш тук? — изкрещя Ейприл.

— Дойдох, за да те върна вкъщи.

В десет и половина Чейс се беше скрил до химическото чистене и гледаше хората, които излизаха от италианския ресторант „Робилио“. Видя господин и госпожа Шепърд, семейство Коули и родителите си. Докато наблюдаваше как се отдалечават, той обмисляше следващия си ход. След няколко минути телефонът му щеше да звънне и майка му щеше да го обсипе с безброй въпроси. Версията с болното куче трябваше да отстъпи място на друга.

19

Тео и Ейприл вървяха плътно до стената и се разминаваха с блъскане с уморени студенти, почиващи си от танците. После пресякоха мрачното помещение и се насочиха към една врата, която водеше към странично стълбище. Бащата на Ейприл не можеше да ги види, тъй като вниманието му бе изцяло погълнато от някакъв кавър на „Ролинг Стоунс“.

— Къде отиваме? — извика Тео.

— Навън — отвърна Ейприл.

— Почакай! Трябва да повикам Айк.

— Кого?

Тео се втурна през тълпата, откри Айк на старото място и тримата бързо излязоха зад къщата на „Капа Тета“. Музиката се чуваше през стените, но навън беше доста по-тихо.

— Айк, това е Ейприл — каза Тео. — Ейприл, запознай се с чичо ми.

— Приятно ми е — заяви Айк.

Ейприл беше толкова смутена, че не успя да отговори. Стояха в тъмното, зад една счупена маса за пикник. Наоколо бяха разпръснати и други градински мебели. Прозорците в задната част на къщата изглеждаха счупени.

— Айк ме докара тук, за да те взема — обясни Тео.

— Но защо? — попита тя.

— Как така „защо“? — тросна се Тео.

Айк разбираше объркването й. Пристъпи напред и внимателно сложи ръка на рамото й.

— Ейприл, хората в Стратънбърг не знаят къде си. Всъщност се чудят дали си жива или мъртва. Ти изчезна безследно преди четири дни. Никой, включително майка ти, полицията и приятелите ти, няма представа къде си.

Тя поклати недоумяващо глава.

— Предполагам, че баща ти те е излъгал — продължи Айк. — Сигурно ти е казал, че е говорил е майка ти и всичко е наред, нали?

Ейприл кимна едва забележимо.

— Това не е истина, Ейприл. Майка ти е много разтревожена. Целият град те търси. Време е да се прибереш.

— Но ние щяхме да се върнем след няколко дни — обясни тя.