— Според баща ти ли? — попита Айк и я потупа по рамото. — Твърде вероятно е да го изправят пред съда за отвличането ти. Погледни ме, Ейприл.
Айк докосна брадичката й и бавно я вдигна нагоре. Ейприл нямаше друг избор, освен да го погледне в очите.
— Време е да си дойдеш вкъщи. Предлагам ти да се качим в колата и да потеглим. Сега.
Вратата се отвори. При тях се появи мъж с високи ботуши, татуировки и мазна коса. Явно не беше студент.
— Какво правиш, Ейприл? — попита той.
— Просто излязох на въздух — отвърна тя.
Мъжът пристъпи към нея.
— Кои са тези двамата?
— А ти кой си? — поинтересува се Айк.
„Плъндър“ продължаваха да свирят, така че той едва ли беше техен член.
— Казва се Зак — намеси се Ейприл. — Работи за групата.
Айк усети опасността и веднага прибягна до лъжа. Подаде му енергично ръка и заяви:
— Аз съм Джак Форд, а това е синът ми Макс. Навремето живеехме в Стратънбърг. После се преместихме в Чапъл Хил. Макс и Ейприл са били заедно в детската градина. Музиката ви е страхотна.
Зак се здрависа с него. Беше му трудно да формулира някакъв отговор. Намръщи се, сякаш мисленето му причиняваше болка, и се втренчи учудено в Айк и Тео.
— Почти свършихме — обясни Ейприл. — Ще дойда след минутка.
— Баща ти познава ли ги? — попита Зак.
— Разбира се — заяви Айк. — С Том сме приятели от доста години. Искам да го видя по време на почивката. Ще му предадеш ли, че съм тук, Зак?
— Добре — съгласи се мъжът и влезе вътре.
— Ще каже ли на баща ти? — попита Айк.
— Сигурно — отвърна Ейприл.
— Тогава трябва да тръгваме.
— Не съм убедена.
— Хайде, Ейприл — настоя Тео.
— Имаш ли доверие на Тео? — добави Айк.
— Естествено.
— В такъв случай можеш да се довериш и на Айк — заяви Тео. — Да побързаме.
Той я хвана за ръката и тримата се отдалечиха от къщата на „Капа Тета“ и Том Финмор.
Ейприл седеше на задната седалка и галеше Джъдж по главата, докато Айк се опитваше да си проправи път по оживените улици на Чапъл Хил. След няколко минути Тео наруши мълчанието.
— Да звъннем ли на Чейс?
— Да — отвърна Айк.
Спряха пред една денонощна бензиностанция и паркираха встрани от колонките.
— Набери номера му — заяви Айк.
Тео се подчини и му подаде телефона.
Чейс отговори веднага.
— Беше крайно време.
— Чейс, обажда се Айк. Току-що взехме Ейприл и тръгнахме за Стратънбърг. Ти къде си?
— Крия се в задния двор. Родителите ми ще ме убият.
— Влез вътре и им кажи истината. Аз ще се свържа с тях след десет минути.
— Благодаря ти, Айк.
Айк върна телефона на Тео и го попита:
— Кой според теб ще ни вдигне в този късен час? Майка ти или баща ти?
— Майка ми.
— Тогава набери нейния номер.
Тео го направи и отново подаде телефона на Айк.
Госпожа Буун звучеше разтревожено.
— Какво става, Тео?
Айк заяви със спокоен глас:
— Марсела, тук е Айк. Как си?
— Айк? На телефона на Тео? Защо ли започвам да се притеснявам?
— Историята е много дълга, Марсела. Но в крайна сметка никой не пострада. Всичко приключи добре.
— Айк, моля те. Кажи ми какво се е случило.
— Намерихме Ейприл.
— Моля?
— Взехме Ейприл и сега пътуваме за Стратънбърг.
— Къде сте, Айк?
— В Чапъл Хил, Северна Каролина.
— Продължавай.
— Тео разбра къде е тя и двамата отидохме да я приберем. През цялото време е била с баща си.
— Тео е открил Ейприл в Чапъл Хил? — повтори бавно госпожа Буун.
— Да. Но ще научиш подробностите по-късно. Ще си бъдем вкъщи рано сутринта, между шест и седем. Разбира се, ако успея да остана буден.
— Майка й знае ли?
— Още не. Мисля, че е по-подходящо Ейприл да й каже лично.
— Така е, Айк. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние с Уудс веднага тръгваме от хотела. Ще пристигнем в Стратънбърг преди вас.
— Чудесно, Марсела. Сигурно ще сме умрели от глад.
— Дадено, Айк.
Тео избра друг номер и Айк поговори с господин Уипъл. Увери го, че всичко е наред, похвали Чейс за помощта му и се извини за предизвиканите неприятности. Накрая обеща да звънне отново.