После спря колата до бензиновата колонка, напълни резервоара и влезе вътре, за да плати. Тео заведе Джъдж на кратка разходка. Когато потеглиха, Айк попита през рамо:
— Ейприл, ще се свържеш ли с майка си?
— Да — отвърна тя.
Тео й подаде телефона. Ейприл се обади у дома, но никой не отговори. Мобилният телефон на майка й беше изключен.
— Каква изненада — заяви тя. — Няма я вкъщи.
20
Айк си беше купил голяма чаша кафе, за да не заспи. Само няколко минути след като бяха напуснали града, той каза:
— Добре, деца, ето какво искам да направите. Наближава полунощ. Очаква ни дълъг път, а аз съм адски уморен. Трябва да говорите с мен. Ако задремя на волана, всички ще загинем. Ясно ли е? Хайде, Тео. Започни пръв. После ще дойде ред на Ейприл.
Тео се обърна към Ейприл и попита:
— Кой е Джак Лийпър?
Докато галеше Джъдж по главата, тя отвърна:
— Мой далечен братовчед. Защо? Откъде знаеш за него?
— В момента лежи в затвора в Стратънбърг. Избягал е от килията си в Калифорния преди седмица. Появи се в града, когато ти изчезна.
— Лицето му не слизаше от новините — уточни Айк.
— Полицията предполагаше, че той те е отвлякъл — добави Тео.
Двамата й разказаха цялата история за Лийпър — появата на неговата снимка във вестника, драматичното му залавяне от специалните части, зловещите му заплахи, че е скрил тялото и т.н. Ейприл, която и бездруго бе объркана от последните събития, не можеше да повярва на думите им.
— Никога не съм го виждала — повтаряше непрекъснато тя.
Айк отпи от кафето и заяви:
— Във вестника пишеше, че си му изпращала писма. Вярно ли е?
— Да. Започнахме да си пишем преди година — обясни Ейприл. — Майка ми твърдеше, че Джак ми е далечен братовчед, но аз не го намерих в родословното дърво. Семейството ни не е от най-нормалните. Както и да е. От нея разбрах, че той излежава доживотна присъда в Калифорния и си търси приятел. Писах му и скоро получих отговор. Беше забавно. Струваше ми се много самотен.
— Полицаите са открили писмата ти в неговата килия — продължи Айк. — Когато Лийпър се появи в Стратънбърг, те предположиха, че е дошъл заради теб.
— Направо ми звучи невероятно — въздъхна тя. — Баща ми ме увери, че е предупредил майка ми и всички учители. Според него нямаше никакъв проблем да отсъствам около седмица. Не биваше да му се доверявам толкова бързо.
— Явно е изпечен лъжец — отбеляза Айк.
— Един от най-добрите — отвърна Ейприл. — Никога не е казвал истината. Не знам защо му повярвах този път.
— Била си уплашена — намеси се Тео.
— О, боже! — възкликна тя. — Вече е полунощ и концертът ще свърши. Как ще реагира баща ми, щом научи, че съм изчезнала?
— Ще вземе доза от специалното си лекарство — предположи Айк.
— Да му се обадим ли? — попита Тео.
— Той няма мобилен телефон — отговори Ейприл. — Не иска хората да го намират. Трябваше да му оставя бележка.
Тримата потънаха в мълчание. Айк изглеждаше буден и освежен. Гласът на Ейприл звучеше по-самоуверено. Явно беше преживяла първоначалния шок.
— А онази отрепка Зак? — попита Тео. — Не може ли да се свържем с него?
— Не му знам номера.
— Как е фамилията му? — поинтересува се Айк.
— Нямам представа. Гледах да съм далече от Зак.
Изминаха още няколко километра. Айк отпи от кафето и заяви:
— Ето какво ще се случи. След като забележат липсата ти, Зак ще си спомни, че те е видял с Джак и Макс Форд от Чапъл Хил. Тогава ще се опитат да ни намерят в указателя. Когато не успеят, ще предположат, че си отишла на гости в дома ни. За тях ще бъдем просто трима приятели, събрали се заедно заради доброто старо време.
— Едва ли ще стане точно така — каза Ейприл.
— Не можем да предприемем нищо.
— Трябваше да оставя бележка.
— Наистина ли се тревожиш за баща си? — попита Тео. — Помисли само какво е направил. Взел те е от къщи през нощта, без да се обади на никого. През последните четири дни жителите на града се побъркаха от притеснение. Горката ти майка не е на себе си. Не го съжалявам особено, Ейприл.
— Никога не съм го харесвала — заяви тя. — Но все пак беше редно да го уведомя.
— Вече е късно — подхвърли Айк.