Инспектор Слейтър се представи на Ейприл, която се чувстваше леко неловко заради цялото внимание.
— Щастлив съм да те видя, хлапе — заяви Слейтър.
— Благодаря — прошепна тя.
— Ще поговорим по-късно — добави инспекторът, като се обърна към госпожа Финмор. — Но сега се нуждая от пет минути с нея.
— Не можете ли да изчакате? — попита Марсела Буун и се приближи до Ейприл.
— Естествено, госпожо Буун. Трябва само да обсъдим нещо, което не търпи отлагане. После си тръгвам.
— Никой не иска да си тръгвате, инспекторе — намеси се господин Буун.
— Разбирам. Дайте ми пет минути.
Тео се върна в стаята и отиде с родителите си в кухнята. Там се носеше апетитната миризма на пържени наденички. Госпожа Финмор и Ейприл седнаха на канапето в дневната, а инспекторът придърпа един стол.
— Много се радваме, че се прибра невредима, Ейприл — започна тихо той. — В момента обмисляме дали да повдигнем обвинения срещу баща ти за отвличане. Вече го обсъдих с майка ти. Налага се да ти задам няколко въпроса.
— Добре — каза смирено Ейприл.
— Първо, когато замина с баща ти, по собствено желание ли го направи? Той принуди ли те да го последваш?
Ейприл изглеждаше смутена. Обърна се към майка си, но тя бе приковала очи в пода.
Слейтър продължи:
— За да повдигнем подобни обвинения, се нуждаем от доказателства, че си била отведена насила.
Ейприл поклати бавно глава и отговори:
— Никой не ме е карал да замина. Аз самата нямах търпение да се махна. Бях ужасно уплашена.
Слейтър си пое дълбоко въздух. Потърси с поглед Мей, но тя все още избягваше контакта с него.
— Ясно — заяви инспекторът. — Вторият ми въпрос е дали баща ти те е държал против волята ти. Имало ли е момент, в който си искала да си тръгнеш, но той не ти е позволил? Понякога жертвите на отвличане следват доброволно своя похитител, без той да ги принуждава. С течение на времето обаче някои променят мнението си и настояват да се приберат у дома. Ако похитителят не се съгласи да ги пусне, вече говорим за отвличане. При теб случи ли се подобно нещо?
Ейприл кръстоса ръце на гърдите си и стисна зъби.
— Не. Не се случи. Баща ми ме е лъгал през цялото време. Твърдеше, че се е обадил на майка ми и че всичко тук е наред. Обеща, че ще се върнем вкъщи. Така и не уточни кога, но щеше да е скоро. Не съм си мислила да бягам, но спокойно можех да го направя. Никой нямаше да ме спре.
Инспекторът си пое отново въздух. Случаят бавно се изплъзваше между пръстите му.
— Един последен въпрос — каза той. — Пострадала ли си по някакъв начин?
— Заради татко ли? Не. Въпреки че е лъжец, неудачник и лош родител, никога не би ме наранил. А и не би позволил на друг да ме докосне. Не съм била застрашена нито за миг. Бях самотна, уплашена и объркана, но в Стратънбърг не се чувствам по-различно.
— Ейприл — промълви госпожа Финмор.
Инспектор Слейтър стана от мястото си и заяви:
— Случаят няма да се третира като криминално деяние. Трябва да се разгледа в съда по граждански дела.
Той отиде в кухнята, благодари на семейство Буун и си тръгна. Ейприл и майка й се присъединиха към останалите край кухненската маса, която бе отрупана с наденички, палачинки и бъркани яйца. След като чиниите бяха сервирани и присъстващите казаха кратка молитва, Айк отбеляза:
— Слейтър нямаше търпение да се махне от тук, защото се срамува. Полицията изгуби четири дни в безсмислени игрички с Лийпър, а Тео разплете загадката за два часа.
— Как успя да го направиш, Тео? — настоя да узнае баща му. — Искам да чуя и най-малките подробности.
— Хайде, моля те — добави Марсела.
Тео преглътна и се озърна. Всички очи бяха приковани в него. Той се ухили многозначително и цялото му лице засия от щастие. Металните му шини проблеснаха на светлината. На устните на Ейприл, която отдавна бе свалила шините си, се появи красива усмивка.
Неспособен да се сдържа повече, Тео избухна в силен смях.
Инспектор Слейтър отиде директно в затвора, където се срещна с колегата си Капшоу. Двамата влязоха в малка стаичка и зачакаха. Лийпър беше измъкнат от леглото, окован с белезници и повлечен по коридора. Затворникът, който не бе успял да се преоблече, носеше оранжев гащеризон и гумени джапанки. Двама помощник-шерифи го вкараха в стаичката и го стовариха на един метален стол, без да махнат белезниците му.