Тео излезе през задната врата, като остави Джъдж сам и объркан. После се промъкна към верандата и се качи на колелото.
4
Групата се събра малко преди четири следобед в Труман Парк, най-големия в Стратънбърг. Децата се срещнаха до прочутата беседка в средата на парка — любимо място за изнасяне на политически речи и летни концерти. Понякога там се организираха и сватби. Издирващите бяха общо осемнайсет на брой — петнайсет момчета и три момичета. Всички носеха каски и нямаха търпение да открият Ейприл Финмор.
През целия ден в училище момчетата бяха обсъждали организацията на търсенето. За пръв път участваха в подобна акция, но никой не си признаваше липсата на опит. Вместо това повечето, включително и Тео, говореха толкова авторитетно, сякаш знаеха много добре как да действат. Един от най-силните гласове принадлежеше на Уди. Тъй като притежаваше айпад, той вярваше, че идеите му заслужават особено внимание. Друг отявлен лидер беше Джъстин, който беше доста самоуверен заради отличните си спортни постижения в училище.
Сред осмокласниците се забелязваха и няколко по-резервирани деца. Според тях Джак Лийпър отдавна беше напуснал града заедно с Ейприл. Защо би останал на място, където снимката му не слизаше от новините? Скептиците твърдяха, че търсенето на Ейприл ще бъде напразно. Момичето навярно беше в друг щат или дори в чужбина.
Но Тео и останалите не смятаха да стоят със скръстени ръце. Вероятно Ейприл наистина бе заминала надалеч, но те не бяха сигурни. Трябваше поне да се опитат да я открият. Кой знае? Може би щяха да имат късмет.
По-късно през деня най-сетне се стигна до споразумение. Решиха да концентрират усилията си в старата част на града, позната като „Делмонт“. Намираше се до колежа „Стратън“, в северозападния край на Стратънбърг. Кварталът беше беден. Повечето хора там — предимно студенти и безработни художници — живееха под наем. Тео и приятелите му прецениха, че похитителят ще се държи на разстояние от по-заможните райони. Едва ли щеше да тръгне по оживените улици и тротоари в центъра на града. По-скоро би избрал място, на което често се забелязваха нови лица. Ето защо децата стесниха обсега на издирването. Веднага щом взеха това решение, вече не се съмняваха, че Ейприл е скрита в някоя полуразрушена къща или гараж в „Делмонт“, със завързани ръце и запушена уста.
Момчетата се разделиха на три екипа от по шестима души, като неохотно добавиха по едно момиче към всяка. Десет минути след срещата им в парка те спряха колелата си пред хранителния магазин на Гибсън в началото на „Делмонт“. Екипът на Уди се отправи по Алън стрийт, а този на Джъстин — по Еджкъм стрийт. Тео, който негласно бе заел ролята на предводител на операцията, поведе хората си към Троувър авеню, на две преки от магазина. Там те започнаха да закачат флайъри на свободните стълбове край пътя. Спряха пред обществената пералня и раздадоха от тях на клиентите. Говориха с минувачите и ги помолиха да се оглеждат за Ейприл. Разпитаха възрастни мъже, седящи на верандите си, и симпатични жени, които се грижеха за цветните лехи в своите градини. После продължиха бавно по тротоара, като разучиха внимателно околните къщи и жилищни сгради. Постепенно осъзнаха, че няма да постигнат особен резултат. Как щяха да намерят Ейприл, ако тя беше заключена на някое тайно място? Не можеха да надничат през прозорците или да чукат по вратите с надеждата отвътре да се покаже Джак Лийпър. Ако започнеха да я викат по име, Ейприл едва ли щеше да им отговори. Тео си даде сметка, че е по-добре да раздават флайъри и да обясняват на всички за обещаното възнаграждение.
След като приключиха с Троувър авеню, тръгнаха на север по Уитуърт стрийт. Отбиха се в местния търговския център и оставиха флайъри в бръснарницата, фирмата за химическо чистене и пицарията. В магазина за алкохол се забраняваше достъпът на лица под двайсет и една години, но Тео не се поколеба. Искаше да помогне на приятелката си, а не да си купува алкохол. Влезе в магазина сам, подаде два флайъра на мързеливите продавачи зад касата и изчезна, преди те да успеят да му се скарат.
Екипът тъкмо напускаше търговския център, когато Уди се обади по спешност. Полицията ги беше спряла на Алън стрийт и им създаваше проблеми. Тео и приятелите му се отзоваха веднага и няколко минути по-късно пристигнаха на мястото. Там имаше две патрулни коли и трима униформени служители.
Тео мигновено осъзна, че никога не е виждал тези полицаи.
— Какво правите тук? — попита единият, след като Тео се приближи. Бронзовата му значка го идентифицираше като „Бард“. — Май се досещам — добави служителят на реда с иронична усмивка. — Помагате ни в издирването, нали?