Арабинът погледна Бен в огледалото за обратно виждане.
- Отвлекли момиченце. В моя страна намираме мъж - той стовари отворената си дясна длан върху таблото - и отрязваме негови топки. И после негова глава.
Той отново се извърна към пътя и наби спирачки. Бен полетя напред. Таксито едва не повлече полицейските заграждения, поставени напречно на Магнолия Лейн. Двама униформени полицаи застанаха пред таксито с ръце на кобурите, поклащайки глави. Шофьорът се обърна назад и сви рамене.
- Дотук сме - каза той.
Бен плати сметката от четирийсет и пет долара с банкнота от петдесет и слезе от колата. Утринното слънце прониза очите му, той потупа дрехите си, за да открие слънчевите си очила, но се сети, че ги е оставил в джипа. Разтри слепоочията си, но пулсирането не стихна. Имаше нужда от сутрешния си крос, за да прогони снощните демони, но тази сутрин не му остана време. Метна чантата си през рамо, премина загражденията и закрачи по тротоара към медийния цирк.
Телевизионните коли със сателитни антени, наредени от двете страни на улицата, бяха примамили навън обитателите на комплекса още преди закуска. Деца, родители, оператори, репортери и полицаи се тълпяха по улицата и тротоарите и гласовете им почти заглушаваха непрестанното бучене на новинарски хеликоптер, носещ се ниско над тях.
Бен продължи по тротоара и мина покрай репортер, който казваше: „Грейси е видяна за последно в парка „Брайъруик Фармс“, облечена със сини футболни шорти и златиста фланелка с надпис на отбора й „Торнадо“ отпред и деветка на гърба.“
Децата караха колела и кънки по алеите, техници нагласяха апаратурата си, фотографи снимаха къщите. Друг репортер говореше пред друга камера: „Момичето е отвлечено след футболен мач в този богаташки комплекс на шейсет километра северно от Далас.“
Родителите бяха скупчени на групички, хванали за ръце децата си, а по лицата им беше изписан страх, че и те могат да бъдат отвлечени през нощта. Бен познаваше този страх.
По тротоарите и моравите бяха насядали оператори с размъкнати дрехи (Грейси му беше разяснила, че това е моден стил), със слънчеви очила и бейзболни шапки с козирките назад. Седяха в градински столове, отпиваха кафе и се оплакваха от ранното ставане, предлагайки професионалното си мнение: „Сигурно е някой роднина. Накрая все така излиза.“
Сега това беше тяхното отвличане. Грейси Ан Брайс беше сензация.
И светът чакаше новини пред дома й, където десетина телевизионни камери стояха приготвени на стативите, насочени към Магнолия Лейн № 6, триетажна къща, наподобяваща френски замък; приличаше по-скоро на хотел, отколкото на дом. Грейси не беше преувеличила - къщата наистина беше огромна.
Бен закрачи по дългата алея, водеща към входната врата, но поспря, за да чуе един репортер, който говореше пред камера: „Вчера Грейси е играла футбол тук, в Поуст Оук, след което е отишла до павилиона и оттогава никой не я е виждал. Родителите й се молят да е била отвлечена заради откуп и се надяват, че дъщеря им може да бъде спасена с пари. Едва четиринайсет часа след отвличането са впрегнати всички сили за откриването на Грейси и мъжа, който я е отвлякъл. ФБР сформира команден център, местната полиция организира акции за издирване, а в парка, откъдето е била отвлечена, скоро ще бъдат пуснати полицейски кучета...“
Бен продължи към верандата. На сивите, покрити с плочи стълби с детски почерк и цветен тебешир бяха написани думите: „Обичаме те, Грейси.“ Думите оказаха върху Бен същото въздействие както сутрешният му крос: той отстъпи встрани от верандата и повърна зад един нисък храст. Избърса уста с червена носна кърпа и натисна звънеца.
Звънецът не се чуваше във вътрешността на къщата от звънящите телефони, гърмящите телевизори и полицаите, които се суетяха наоколо, агентите на ФБР, които крещяха в микрофоните си, и момченцето, което търчеше наоколо в униформа на бейзболния отбор „Ред Сокс“, целеше се с пръст като пистолет и викаше: „Горе ръцете!“
Сред целия този хаос един висок чернокож мъж крачеше спокойно из широката галерия с колони, която се простираше по протежение на къщата. Специалният агент от ФБР Юджийн Девро беше обут с черни каубойски ботуши и дънки, а на широкия му колан блестеше златна значка. В кобура му имаше полуавтоматичен пистолет. Девро беше главният агент по случая с Грейси Ан Брайс. През последните десет години търсенето на отвлечени деца се беше превърнало в негово всекидневие.