Ръцете на Малкия Джони Брайс трепереха. Прииска му се да се обърне и да избяга, когато чу едрият мъж да казва:
- Ще те разпоря точно както виетнамците разпориха приятелчето ти Долтьн.
Джон докосна плочката с името и номера на баща си, която висеше на врата му, и точно в този момент, както щеше да осъзнае по-късно, Малкия Джони Брайс най-накрая намери своята мъжественост в една планина в Айдахо. Умът и тялото му се успокоиха. Страхът го напусна. Не се страхуваше от нищо - нито от провал, нито от куршуми, нито от смъртта. Във вените му имаше мъжественост и той я беше открил, или тя него.
Стиснал пистолета с две ръце, както Бен му беше показал, Джон пристъпи до прозореца и стреля. Стъклата се разбиха. Джон продължи да натиска спусъка, докато всичко притъмня.
Джако усети как един куршум перна рамото му. Още преди да се опомни, Брайс го изрита в глезените и го събори на земята. Джако падна с трясък на дървения под. Преди да успее да реагира, Брайс го ритна в челюстта и от устата му шурна кръв. Но Джако обичаше вкуса на собствената си кръв.
Не си спомняше Брайс да е бил толкова добър навремето.
Но не беше чак толкова добър. Джако се превъртя при ритника и бързо се изправи, с нож в ръка.
Мамка му, това му навя добри спомени!
Джако тръгна към Брайс, възбуден от мисълта да разпори невъоръжения предател, когото беше притиснал в ъгъла. Той погледна към майора. Очите му бяха оживени, усмихваше му се.
Това е съдбата ми!
Когато отново погледна към Брайс, той видя как подлогата на майора лети във въздуха право срещу лицето му. Джако си помисли: „Мамка му, надявам се Джуниър да я е изпразнил!“ Не беше. Джако блокира подлогата с ръце - урина и лайна се разхвърчаха по пода и по него - и в същия момент осъзна, че това е номер и че ботушът на Брайс лети към него и той не може да блокира удара. Петата на ботуша се заби в средата на гърдите му и сто и двайсет килограмовото му тяло се удари в стената на хижата. Мамка му! Джако се изненада от острата болка, която внезапно стегна гърдите му. Много пъти беше получавал удари в гърдите и гърба, но никога не беше изпитвал подобна болка. Мамка му! Той изчакваше болката да отмине, но тя не минаваше. Напротив, усилваше се и се стрелна към лявата му ръка; дясната изпусна ножа и притисна гърдите му. В този момент той разбра: получаваше инфаркт! Какъв момент да получиш инфаркт! Тогава осъзна истината: Бен Брайс не беше неговата съдба; той беше съдбата на Бен Брайс.
Свлече се на колене, като се опитваше да си поеме въздух. Погледна към Брайс с желанието да го напсува, но нямаше достатъчно сили да изрече думите. Хвърли последен поглед към майора; очите му бяха разширени, той не можеше да повярва на това, което вижда. Главата на Джако олекна и изведнъж му се зави свят. Светлината се замъгли. За първи път в живота си Джако остана без сили, не можеше дори да стои прав. Падна по лице върху дървения под. Очите му различиха един ботуш само на няколко сантиметра от него. Чу гласа на Бен Брайс.
- Кой казва, че старите войници не умират?
Последната мисъл, преди животъг да изтече от него на пода на хижата в Северно Айдахо и капитан Джак Одел Смит от Хенриета, Оклахома да се срещне със Създателя си, беше:
О, това е много смешно.
Отвън Джон се опита да стане. Потръпна от болка. Имаше чувството, че някой го е ударил по главата с тиган. Претърколи се, за да се изправи и - Мамка му! - озова се лице в лице с друг мъж, който лежеше до него с празни отворени очи. Джон беше вцепенен от грозотата на лицето му и от брадвата, забита в главата му.
- Добре ли си?
Джон погледна нагоре и видя агент О’Брайън.
- Да, благодаря.
- Къде е полковникът?
- Вътре... по дяволите!
Джон се изправи и се запрепъва към хижата и към спалнята, агент О’Брайън го следваше плътно. Едрият мъж беше проснат по лице на пода. Бен се беше навел над него, подпрял ръце на коленете си.
- Бен, добре ли си?
Бен се изправи, сякаш изгонваше болка.
- Да. Вие, момчета, ранени ли сте?
- He - отвърна Джон. Посочи леглото. - Кой е този?
- Майор Чарлс Удроу Уокър - отговори Бен.
- Мислех, че е мъртъв.
- Скоро ще бъде.
Бен се обърна към агент О’Брайън:
- Колко застреля?
- Двама.
Бен кимна.
- Значи остава само Джуниър.
- Русият тип?
- Да.