- Той изчезна с един бял ван - отвърна агент О’Брайън. - Стрелях по него четири пъти, но май не го уцелих.
- Той каза, че никога няма да я намерим.
- Тръгвайте след него - каза О’Брайън. - Аз ще потърся момичето.
Бен освободи от скорост стария пикап и двамата с Джон подкараха надолу по склона към ленд роувъра, паркиран встрани от пътя. Бен знаеше къде щяха да открият Джуниър. Бял ван без задно стъкло - агент О’Брайън не беше пропуснал целта - беше паркиран пред съда на окръг Баундъри между колата на шерифа и черен джип лексус с нови номера.
Изкачиха на бегом стълбите на съда и хукнаха по коридора към кабинета на шерифа. Рецепционистката само ги погледна - черни дрехи, боя по лицата и кръв - и вдигна телефона. Шериф Джонсън се появи, преди тя да успее да изключи линията.
- Полковник, добре ли сте?
Бен кимна и избърса кръвта от лицето си.
- Къде е Джуниър?
- В една килия. Направи самопризнания.
Шерифът поклати глава.
- С адвоката си е. Настоява за имунитет.
Шерифът им направи знак да го последват и ги поведе през една врата. Зад нея имаше четири килии. Три от тях бяха празни. В четвъртата Джуниър седеше на нара; дясната му ръка беше превързана. Някакъв дебел мъж в анцуг, който сякаш току-що бе станал от сън, седеше на стола до Джуниър, с куфарче на коленете. Той погледна Бен и попита:
- Кой, по дяволите, си ти, Рамбо?
Шерифът отключи вратата на килията. Дебелият мъж каза:
- Клиентът ми ще разкрие местоположението на момичето в замяна на пълен имунитет.
- Норман, само областният прокурор може да дава имунитет срещу съдебно преследване, знаеш много добре. А той ще се върне чак утре.
- Тогава ще се споразумеем утре - каза адвокат Норман и затвори куфарчето си. Изправи се и нареди на Джуниър: - Дръж си устата затворена и утре ще бъдеш свободен.
Норман понечи да си тръгне, но Бен му препречи пътя.
- Внучката ми е в тази планина. Може да умре до утре.
Норман сви рамене:
- Просто си върша работата.
- Страхотна работа.
- Добри пари ми носи - усмихна се Норман. - Съжалявам за момичето ви, но тя не е мой проблем.
- Тя обаче е мой проблем - отвърна Бен и фрасна адвоката в устата. Норман се свлече на земята като чувал с картофи и закрещя:
- Ще ви осъдя! Шерифе, искам да повдигна обвинения! Вие бяхте свидетел!
- Но ти падна и се удари.
- Какво?
- Чу ме, Норман. А сега се измитай от затвора ми.
Норман се изправи и излетя от килията.
- Не съм свършил с вас!
Когато вратата се затвори след Норман, шерифът се обърна към Бен.
- Мразя адвокатите. Един мой братовчед стана адвокат и всички роднини се отказаха от него.
- Пусни го.
Шерифът се стъписа.
- Какво? Полковник, защо, по дяволите, да го пускам, той направи самопризнания и...
И тогава се сети. Шерифът погледна Бен с любопитство и леко се усмихна. Кимна бавно.
- Добре, полковник. Понякога правилата просто не действат.
Джуниър премести поглед от шерифа към Бен и после обратно. Очите му се разшириха от ужас.
- Какво, по дяволите, правите, не можете да ме пуснете! Аз си признах! Виновен съм! Отвлякох я!
Шерифът разпери ръце:
- Джуниър, момичето го няма, така че нямам доказателства, за да те задържа. Имаш конституционни права, момче, това е Америка.
Шерифът сграбчи Джуниър и го избута от килията. След това го изтика през кабинета и през входната врата. Застанаха на стълбите на съда.
- Късмет, полковник. Но действайте бързо, ФБР ще пристигнат всеки момент. Моят човек на летището се обади и каза, че самият директор лети насам.
Джуниър мълчеше по обратния път към планината. Когато пристигнаха, агент О’Брайън изтича до колата.
- Не можах да я намеря. Не е в нито една от хижите или в колите. Претърсих в радиус от петдесет метра - нищо.
Бен извади Джуниър от колата:
- Къде е?
- Майната ти - отвърна Джуниър.
Бен стовари юмрука си в лицето му. Джуниър падна на земята. Бен рязко го изправи и усети остра болка в корема.
- Джуниър, нямам време за игрички. Ако искаш да живееш, кажи ми къде е тя.
- Убиеш ли ме, никога няма да я намериш.
- Чуй какво: не си достатъчно суров, за да издържиш онова, което ще ти причиня. Къде е тя?
Бен сграбчи дясната му ръка и я изви назад, докато Джуниър не падна по лице на земята. Бен го притисна с коляното си, свали бинта от ръката му и разпери палена и двата му пръста на земята.