Бен изтича в голямата хижа. Минути по-късно отново се появи и скочи в роувъра.
- Давай!
Джон настъпи газта.
- Бен, къде е снайперът ти? Бен тихо каза:
- Вече не ми трябва.
Директорът на ФБР Станли Уайт обожаваше да лети из страната с осемстотин километра в час със самолета на Бюрото „Гълфстрийм“ - само най-доброто за държавния служител на САЩ. Обожаваше кожените седалки, ламперията от бряст, модерната авионика, високата почти два метра кабина, която беше предостатъчна за ръста му от сто седемдесет и три сантиметра.
Тази сутрин, вместо да се върне във Вашингтон от Чикаго, Станли Уайт се беше отправил към Бонърс Фери, полет от 2400 километра, който щеше да им отнеме три часа заедно с кацането в Де Мойн, за да вземат агент Девро. В момента Дерво седеше на седалката зад Стан. Отношението му не се беше променило след последния им разговор.
- Пригответе се за кацане, шефе - каза пилотът по високоговорителя.
Стан погледна през прозореца на изток. Спускаха се в долина, заобиколена от планински хълмове, към летище „Баундъри“, на север от Бонърс Фери, щата Айдахо. Точно в този момент една от планините избухна като вулкан.
- Мили боже!
Целият връх беше погълнат от огромно огнено кълбо червено-оранжеви пламъци, каквито Уайт беше виждал само веднъж по-рано, когато армията беше демонстрирала пред отряда за борба с тероризма на ФБР разрушителната мощ на напалма.
Гласът на Девро долетя от задната седалка:
- Второто пришествие, Стан.
Минаваха по моста над река Мойе; главата на Грейси лежеше в скута на Бен. Той галеше лицето й. Бръкна в якето си, разкопча джоба на ризата си и извади сребърната звездичка и верижката. Постави ги в дланта й и ръката й се сви инстинктивно.
Грейси е застанала пред широките порти, които бавно се отварят към един светъл свят, красив свят, който я примамва. Тя пристъпва напред, но вижда нещо лъскаво на земята. Навежда се и го вдига - сребърна звезда на верижка - и вратите се затварят.
Тя отваря очи. Светлината е прекалено ярка и тя прими- жава. Нещо закрива светлината. След малко погледът й се прояснява и тя вижда лицето на Бен. Усмихва се.
- Знаех си, че ще дойдеш - казва тя.
Специален агент на ФБР Джан Йоргенсон открехна тежката врата на католическата църква. Църковните пейки бяха претъпкани с хора. Тя зашари с поглед сред богомолците, но не видя мисис Брайс.
Тръгна по пътеката между пейките.
Краката й трепереха, а в очите й напираха сълзи.
След нея се обръщаха глави; тя осъзна, че още е облечена с полицейското яке със златистия надпис ФБР на гърба. Продължи напред и видя мисис Брайс, седнала на втората пейка откъм олтара, до пътеката. Момченцето на семейство Брайс и бабата седяха до нея. Джан се приближи към мисис Брайс и застана до нея. Сега сълзите потекоха по лицето й.
Погледът на Елизабет беше прикован в голямото разпятие над олтара, когато осъзна, че свещеникът е прекъснал литургията. Тя извърна очи към него. Той гледаше право в нея. Момичетата до олтара също я гледаха. Всички я гледаха. Елизабет се обърна към Кейт, която беше притиснала длан към устата си и с разширени очи гледаше в нейна посока; но всъщност гледаше някого зад нея.
Елизабет рязко се извъртя и видя агент Йоргенсон, по чието лице се стичаха сълзи. Сърцето на Елизабет замръзна от ужас. Тя се изправи. Йоргенсон избърса лицето си и се усмихна.
- Грейси е добре.
Елизабет падна на колене. Очите й се наляха със сълзи. Тя отново погледна разпятието. Връзката им със злото беше прекъсната.
- Ще проведем пълно разследване, мистър Брайс! Директорът на ФБР Уайт беше пристигнал с антуража си минути след като Грейси беше закарана в болницата. Ниският плешив мъж сочеше Бен с пръст.
- Това е полковник Брайс - прекъсна го агент Девро.
- Вие възпрепятствахте федерално разследване!
Стояха пред болничната стая на Грейси - Бен, директорът, шерифът, агент Девро и О’Брайън. Джон и лекарят бяха при Грейси.
Директорът се обърна към агент О’Брайън.
- О’Брайън, вие изгорихте целия лагер до основи. Какво, по дяволите, стана?
Агент О’Брайън дори не примигна под свирепия поглед на директора. Тази сутрин Пийт беше осъзнал разликата между правилното и грешното. Беше осъзнал, че дори Федералното бюро за разследване може да греши и е сгрешило. Сега трябваше да вземе важно решение: да каже истината, което обикновено беше правилното решение, и в такъв случай полковник Брайс и Джон вероятно щяха да бъдат арестувани и обвинени в убийство, а онези терористи щяха да се появят по вестниците, което щеше да е ужасно; или да излъже, което обикновено беше неправилно, и в такъв случай семейство Брайс щяха да си заведат Грейси у дома и да си живеят щастливо, а изгорелите тела на терористите щяха да гният в онази проклета планина, и това щеше да е прекрасно. Той лесно взе решение.