И Грейси го заслужаваше.
Грейси придвижваше топката по игрището, но не успяваше да се съсредоточи, защото отстрани баща й се правеше на глупак, крещеше и викаше, и изпълняваше някакъв странен танц. Бог да го благослови, имаше чувството за ритъм на пън. Май беше по-добре, когато баща й беше „многофункционален“ по време на мачовете й... Не, така беше по-добре. Наистина. Тя му се усмихна, докато тичаше покрай него.
Сега всичко беше различно. Всичко беше по-добре. Родителите й сякаш се харесваха - никога досега не беше виждала майка й да целува баща й - и то на публично място! Баща й беше нов човек, зрял мъж, по-скоро мъжествен баща, отколкото по-голям брат (макар да им беше обещал, че ще продължава да ги води в „Криспи Крем“ всяка събота.) Откакто се беше върнала, непрекъснато я прегръщаше.
А майка й, майка й беше напълно неузнаваема. Беше прегърнала Грейси и беше плакала и плакала, когато слязоха от самолета. Дори не беше спряла да разговаря с репортерите, които ги чакаха. А вчера беше дошла в училище да обядва с Грейси. Това не се беше случвало никога досега. И не се сърдеше на целия свят. Беше щастлива. И вече нямаше да бъде адвокат.
Но още не разрешаваше на Грейси да си направи татуировка за единайсетия рожден ден.
Грейси също се беше променила. Беше различно момиче, откакто за последно игра футбол на това игрище. Бяха я отвлекли, заровили, спасили. Беше виждала неща, които никое дете не трябва да вижда, беше научила неща, които никое дете не трябва да разбира, и се беше срещала с хора, с които никое дете не трябва да се среща. И беше говорила с президента на Съединените американски щати - бяха заловили мъжа с червената коса и дългата пушка и президентът й се беше обадил да й благодари. Тя държеше да му каже, че е от демократите. Той се засмя и каза, че няма нищо против.
Радваше се дори на Сам, макар че щом погледна стаята си, разбра, че е ровил из нещата й. Реши да не го убива, поне засега.
Най-накрая всички бяха заедно.
- Грейси, вкарай гол!
Треньорът Уоли беше разстроен. Грейси се затича по- бързо, излъга двама защитници, стигна до головата линия и вкара топката точно до лявата греда. Това беше третият гол на Грейси, а още бяха в първото псщвреме. Останалите момичета я наобиколиха.
Отборът й беше стигнал до плейофите. За късмет, първите им противници бяха отборът „Рейдърс“. Отборът на лиглата. Тъпият й баща, самият мистър Гадняр, отново стоеше край тъч линията, облечен в лъскав костюм, и отпиваше от голяма пластмасова чаша. Мисис Гадняр стоеше до него като затворнически надзирател. Човек би помислил, че дебелият тъпанар знае кога да спреГЕ, не беше така.
- Травестииит!
Играчи и зрители внезапно замлъкнаха. Бренда изпъшка.
- Пак ли!
Този път обаче Грейси не изпита чувството, че някой я е ударил в корема. Не прехапа долната си устна и не преглътна сълзите си. Не си пожела да умре, нито пък поиска да е по-голяма и по-едра, за да набие този тип, или пък баща й да направи нещо, или Елизабет Брайс, адвокат, който печели всички дела...
- О, божичко, Грейси! - извика Бренда. - Майка ти!
Грейси отклони поглед от дебелия глупак и видя как майка й пресича игрището, устремила се право към мистър Гадняр; юмруците й бяха свити. Грейси чу пискливия глас на Сам откъм тъч линията:
- Ура! Бой!
Грейси погледна натам и видя, че баща й тича след майка й, но майка й щеше да е набила мистър Гадняр, преди той да успее да я спре. Грейси чу радостния възглас на Сали зад нея:
- Майка ти ще му срита задника!
Преди петнайсет дни Грейси би дала мило и драго, за да види това. Сега обаче беше различно. Тя изтича и препречи пътя на майка си.
Елизабет Брайс вече не беше четирийсетгодишна озлобена лунатичка. Не беше суров адвокат защитник на богаташи, носеща къси поли в съда, за да печели дела. Вече не беше сурова, злобна и безпощадна.
Но беше майка.
А най-опасното същество на земята е майка, чието дете е заплашено, обидено, тормозено или бито.
Елизабет Брайс щеше да фрасне този дебел кучи син в мутрата.
- Мамо, спри!
Грейси се беше появила изневиделица; тя сграбчи ръката на Елизабет и я спря в момента, в който Джон ги догони. - Мамо - примоли се Грейси, - ще се оправя сама.
- Не, Грейс, аз съм ти майка. Аз ще се оправя.
- Не! - каза Джон. - Аз съм ти баща, аз се ще оправя.