- Не! Чуйте ме и двамата! Вече съм голяма. Мога да се оправя сама!
Елизабет се вгледа в сините очи на дъщеря си. Гневът й се разсея, сякаш беше издухан от нежния бриз. Грейси също се беше променила.
- Вече си голямо момиче, така ли?
- Да, мамо.
- И си сигурна, че не искаш да набия този тип?
- Сигурна съм.
Джон попита:
- Тогава мога ли аз да го набия?
- Не! Всичко е под контрол.
Елизабет се усмихна. Грейси също. Елизабет Брайс прочете в очите на дъщеря си, че наистина държи нещата под контрол. Наведе се и прошепна:
- Направи го както трябва.
Майка й и баща й се отдалечиха от игрището и симпатичният рефер даде начало на второто полувреме. Грейси бързо отне топката от един играч на „Рейдърс“ и след това я ритна високо над защитниците към Бренда, която подтичваше край тъч линията. Бренда пое топката и я придвижи по тъч линията. Грейси бързо прецени ъгъла на удара си. Трябваше да изчака подходящото време. Грейси пресече игрището и затича към мястото, откъдето можеше да пресрещне топката, и...
Бренда плъзна топката по тъч линията точно когато Грейси стигна до подходящото място, шутира с бялата си футболна маратонка „Лото“ и запрати топката с всичка сила в...
...главата на мистър Гадняр.
Той се олюля. Пластмасовата чаша полетя, течността и ледът се изсипаха върху скъпия му костюм и той се стовари на земята. Останалите родители се разсмяха бурно. Мисис Гадняр само хихикаше.
Грейси отиде при него.
- Аз съм момиче. - И тя пъхна палци в шортите си, сякаш се канеше да ги събуе. - Искаш ли да видиш?
Мистър Гадняр поклати глава:
- Няма нужда.
Грейси се върна на игрището.
Сам стоеше до тъч линията откъм вратата на „Торнадо“; беше ужасно разочарован. Искаше да види истински бой.
Беше плакал, когато Грейси се върна вкъщи. Радваше се, че не е умряла. Хубаво беше пак да има голяма сестра. Надяваше се тя да не разбере, че е преровил всичките й неща, докато я нямаше.
Кейт Брайс стоеше до Сам. С трийсет и осем години закъснение тя най-накрая имаше брака на мечтите си. Погледна към съпруга си. Беше грешала: Бен Брайс се беше върнал.
Войната най-накрая беше приключила за Бен Брайс.
Той седеше в инвалидната количка, ръката на Кейт беше на рамото му, а Бъди лежеше на земята до него. Лекарите му бяха разрешили да присъства на мача при условие, че не мърда от количката. Беше понечил да спори с тях, но после се отказа - щеше да дойде на мача, ако ще и на носилка. Грейси беше в безопасност. Той беше намерил покой.
Погледна към Джон и Елизабет. Бяха преодолели всичко и бяха станали по-силни. Сега бяха едно цяло.
- Благодаря, татко - каза Джон. - И извинявай, че стрелях по теб.
- Не си първият.
Елизабет се наведе, целуна Бен по бузата и прошепна в ухото му:
- Полковник Брайс, благодаря ти, че спаси Грейс.
Бен погледна Грейси, която тичаше по игрището. Миналото му наистина се беше завърнало - Уест Пойнт, школата за специални части, командир Рон Портър, капитан Джак О. Смит, шериф Джей Ди Джонсън, лейтенант Роджър Дол- тън, майор Чарлс Удроу Уокър, Куанг Три и Китайската кукла - но не за да преследват Грейси, както се беше опасявал. Миналото му се беше завърнало, за да я спаси. Частите от живота му, които все не можеха да си паснат, се бяха подредили като сложен пъзел, съставляващ един живот, който той едва сега разбираше. Сети се за майка си. Оказа се, че през цялото време е била права.
Бог наистина имаше план за Бен Брайс.