- Мисис Брайс, какъв цвят, размер и марка бельо е носела Г рейси?
Агентката й зададе въпроса, все едно я питаше дали иска сметана в кафето. Елизабет възпря емоциите си.
- Не знам. Вчера излязох, преди тя да се събуди. Имах дело. Съпругът ми може да знае, попитайте него. Той остави да я отвлекат.
Джан Йоргенсон, специален агент на изпитателен срок, проследи с поглед как майката на жертвата тръгна надолу по шикозната галерия. Във фермите на родната й Минесота нямаше галерии.
Джан се мушна в кухнята, увери се, че е сама, и измъкна едно протеиново блокче от чантичката на кръста си - не беше хапвала нищо от снощи, когато ги повикаха, а не ядеше понички. Беше издържала без храна толкова дълго само защото миналата седмица беше наблягала на въглехидратите заради маратона, в който точно сега би трябвало да участва. В следващия миг някой я ръгна в гърба.
- Горе ръцете!
Джан се обърна и видя момчето на семейство Брайс, което беше одрало кожата на баща си. Държеше дясната си ръка като пистолет.
- Това го научих от Уди, от „Играта на играчките“.
Хлапето се изсмя и избяга. Джан поклати глава. Сестра му беше отвлечена, а то си играеше на каубои и индианци или на полицаи и престъпници. Явно нямаше никаква представа какво се случва.
Джан изгълта протеиновото блокче на четири бързи хапки, докато гледаше малкия телевизор на бара. Един репортер говореше от предната веранда:
- ... откуп. Джон Брайс скоро ще се превърне в един извънредно богат човек...
Стари новини. Джан излезе, но продължаваше да чува репортера от телевизора в кухнята или от този в съседната стая, или от други невидими телевизори в стаите, покрай които минаваше, включени, сякаш някой изпитваше ужас да не пропусне водещите новини.
- Следващата седмица компанията му „БрайсУер.Ком“ пуска акции на борсата, което ще донесе на Джон Брайс изключително...
Джан влезе в кабинета.
- Един милиард долара?
Специален агент Юджийн Девро, на когото бе възложено разследването, разпитваше бащата. Джон Р. Брайс кимна с празен поглед. Седнал с увиснали рамене на дивана, той сякаш всеки момент щеше да падне от изтощение, ако не бяха агент Флойд и Рандал, които седяха от двете му страни и го подпираха. Къдравата му тъмна коса беше разрошена, панталоните му в цвят каки и синята му дънкова риза бяха мръсни и измачкани, а възелът на жълтата му вратовръзка, щампирана с Мики Маус, беше разхлабен. Лицето му приличаше на спаднал балон. Но това, което я порази, беше безмерната тъга в кафявите му очи над очилата с черни рамки, увиснали на края на носа му, очите на човек, който внезапно се е изгубил и е останал сам в един враждебен свят.
- Тя ми подари тази вратовръзка - каза той, без да се обръща към никого.
На масичката пред него имаше телефон, свързан с компютрите в Бюрото. Един агент със слушалки на ушите проверяваше оборудването, което щеше да запише и проследи обаждането за откуп. Ако то изобщо дойдеше. Ако мотивът беше пари.
- Един милиард долара - повтори агент Девро.
Бащата го погледна и каза с едва доловим глас:
- Може да ги вземе всичките, само да пусне Грейси.
Агент Девро сведе очи и хвърли кос поглед към останалите агенти.
- Мистър Брайс, сещате ли се за някаква причина, поради която някой да иска да нарани семейството ви?
- Не - прошепна той.
- Отправяни ли са ви заплахи?
- Не.
- Скоро да сте уволнявали служители?
- Не.
- Подозирате ли някого?
- Не.
- Забелязали ли сте непознати из квартала?
- Не. Охраната на портала би трябвало да държи лошите надалеч.
Агент Девро го огледа за момент и очевидно заключи, че той не е нито похитителят, нито може да бъде източник на информация. Тогава се обърна към Джан.
- Да, агент Йоргенсон?
- Сър, съставям подробно описание на облеклото на жертвата. Според майката мистър Брайс вероятно разполага с нужната ми информация.
Агент Девро кимна.
- Действайте.
За Джан Йоргенсон това беше първият случай на отвличане на дете. Вече единайсет месеца работеше в Бюрото и винаги беше смятала, че един ден ще се омъжи и ще има деца, но сега вече не беше толкова сигурна. Въпросите й се струваха като тежко бреме.
- Мистър Брайс...
Джон гледаше втренчено жената от ФБР и се опитваше да разбере въпроса й. Защо го питаше за...
- Бельо?
Той се обърна към останалите агенти, които нагласяха записващите устройства, за да са готови, когато похитителят се обади да поиска откуп - един милион, пет милиона, десет милиона - изобщо не го интересуваше колко. Щеше да плати и Грейси щеше да се върне вкъщи. Това е сделката! Очите му зашариха от един агент към друг, но те гледаха оборудването.