- Но вие казахте... аз реших... мислех, че е за пари.
До този момент на Джон Р. Брайс изобщо не му беше хрумвало, че парите му може да не са мотивът за отвличането на дъщеря му. Стомахът му се сви на топка. Пареща горещина се разля по лицето му. Помисли, че ще припадне. Горната част на тялото му се наклони напред, но той подпря главата си с ръце. Свали очилата си; светът около него се замъгли, но образът в съзнанието му беше кристално ясен. Грейси... и някакъв мъж... it...
- О, боже!
И той заплака. Не успя да се въздържи. Дори не се опита. Просто се предаде.
Звънецът иззвъня още веднъж точно когато Елизабет влезе в кабинета. Петима агенти със сериозни изражения я погледнаха едновременно и след това бързо извърнаха очи. Съпругът й седеше на дивана между двама агенти. Беше заровил лице в ръцете си и плачеше неутешимо. Тялото й се приготви за най-големия й страх.
- Грейс ли? - попита тя.
Главният агент поклати глава. Страхът разхлаби хватката си и тялото на Елизабет се поотпусна. Тя издиша дълбоко.
- Слава богу. - След това се обърна към съпруга си. — Джон, какво става?
Хлипането му не стихна. Елизабет се приближи към него и застана над жалката му фигура, неспособна да реши дали да го успокои, или да го зашлеви, задето бе допуснал да отвлекат дъщеря им. Агентите, които седяха на дивана, се изправиха и се отдалечиха.
- Какво се е случило? - обърна се тя към агент Девро.
Той въздъхна.
- Трябваше да го попитаме, мисис Брайс. Нужно ни е пълно описание на облеклото на Грейси, включително нейното...
- Бельо.
Агент Девро кимна.
- Да, мадам.
Съзнанието на Елизабет препускаше така диво, та беше забравила, че изпрати жената от ФБР при Джон. Тя сложи лявата си ръка на рамото на съпруга си.
- Джон - прошепна тя нежно. Той я погледна със зачервени очи, а сълзите се търкаляха по лицето му и се смесваха със сополите. Брадичката му трепереше. Обърса лице в ръкава си. Малкото й момче.
Джон Р. Брайс се беше оженил за нея, когато тя имаше нужда от съпруг. И той беше добър съпруг: никога не беше я злепоставял на публични места, нито я беше ядосвал насаме; винаги й беше пращал цветя в офиса на рождения й ден и на годишнината от сватбата им, макар тя да не беше особено романтична; беше грижовен баща на двете им деца и абсолютен гений по математика в един опасан с кабели свой свят. Джон Р. Брайс беше едно добро нежно момче... и напълно безполезен в битка. Освен докторската си степен, нямаше нищо, на което да разчита в кризисни моменти, нямаше запаси от духовна сила, на които да се позове, когато беше нужно да е суров, жесток и безскрупулен. Изобщо не приличаше на нея - тя с лекота би насочила пистолет в главата на похитителя и би му пръснала мозъка, ако се наложи, за да спаси Грейс. Джон Брайс не беше суров, жесток или безскрупулен. Той беше просто едно трийсет и седем годишно момче, което я гледаше, сякаш току-що го е набил кварталният побойник и има нужда от майчина прегръдка и утеха. Елизабет обаче го зашлеви през лицето.
- Джон - процеди тя през стиснати зъби, докато гневът се опитваше да излезе от тъмнината, - моли се да бъде за откуп. Защото ако не е...
- Елиза...
Тя го зашлеви отново.
- Проклет да си! Ти допусна да я отвлекат!
- Мисис Брайс - намеси се агент Девро, - това няма да помогне.
Помагаше й. Елизабет вдигна ръка отново, но една черна длан хвана китката й. Гневът й се обърна срещу агент Девро.
- Пус-не-те ме!
Телефонът иззвъня. Агент Девро я пусна и седна до Джон. Агентът със слушалките включи устройството на запис и кимна на Девро. Телефонът иззвъня отново,
- Мистър Брайс - каза агент Девро.
Джон не промени позата, в която го беше оставила: ръцете още обгръщаха главата му, за да се предпази от ударите й, и той тихо хлипаше:
- Съжалявам.
Телефонът иззвъня отново.
- Мистър Брайс, ще вдигнете ли?
Съпругът й не се помръдна. Елизабет си помисли: „Напълно безполезен в моменти на криза“, и протегна ръка към агент Девро.
- Аз ще говоря.
Агент Девро вдигна слушалката и й я подаде. Лентата записваше. Тя сложи слушалката до ухото си.
- Елизабет Брайс.
Прозвуча детски глас:
- Може ли да си поиграя със Сам?
- Какво? Не, Сам не може да играе днес!
Агентите се спогледаха с облекчение.