Елизабет върна слушалката на агент Девро и въздъхна. Детското гласче я беше поуспокоило. Вече изчерпан, гневът й се оттегли като торнадо в притъмняло небе и тя огледа разрушенията, които беше причинил — съпругът й още хлипаше, лицето му беше зачервено и подпухнало, - и някакво плахо чувство на угризение се опита да проникне в съзнанието й. Тя го захвърли като изпушен фас.
За всичко беше виновен Джон! Той позволи да я отвлекат!
Дишането й се учести, тя хвърли последен поглед към безполезния си съпруг и излетя от стаята. Насочи се към галерията и тъкмо прекосяваше фоайето, когато звънецът издрънча отново. Тя спря, отвори със замах входната врата И се втренчи в мъжа на верандата. Всеки, който познаваше живота му, би очаквал да е по-едър и по-суров на вид. Но той беше доста слаб, с изсечени черти на загорялото лице, щръкнала руса коса и най-невероятните сини очи, които човек можеше да си представи. Беше забележително красив за шейсетгодишен мъж и можеше да мине за филмова звезда на средна възраст. Но той беше просто един алкохолик.
Елизабет Брайс обърна гръб на свекъра си и се отдалечи.
Бен Брайс влезе в къщата на сина си и попадна в истинска лудница. Край него сновяха униформени полицаи и агенти на ФБР, една прислужница говореше по мобилен телефон, а внукът му, в бейзболен екип, бягаше от някаква млада испанка, която го увещаваше да изяде закуската си.
Обширната галерия, в която попадна, се простираше към двете крила на къщата. Пред него имаше красиво стълбище за втория етаж. Зад стълбището беше дневната с френски прозорци, които гледаха към езерце с водопад. Грейси му беше казала, че новият им дом струва три милиона долара. Тогава той си беше помислил, че тя греши нещо, но докато се оглеждаше, осъзна, че това място си струваше всеки цент от тези три милиона. Което беше добре: синът му можеше да си позволи откупа.
Бен не беше говорил с Джон от пет години, когато дойде за последен път в Далас по случай раждането на Сам. Той едва позна слабия млад мъж, който се появи във фоайето с помръкнал занесен поглед. Бен пусна на пода чантата си, приближи се към сина си и го хвана за раменете.
- Джон. - Последва сковано ръкостискане. - Джон.
- Мислите ли, че е за откуп? - попита синът му.
- Джон, това съм аз... Бен.
Джон побутна очилата на носа си и примигна стреснато.
- Бен? Какво правиш... Как... Кой ти се обади?
- Ти трябваше да ми се обадиш, сине.
Над главите им се чу глас:
- Аз му се обадих.
Беше го напуснала веднага след раждането на Грейси, твърдо решена, че единствената й внучка няма да бъде отгледана от бавачки. Бен реши, че това е само извинение да избяга от него, но не я упрекваше; самият той би избягал от себе си, стига да можеше. Първоначално тя го навестяваше редовно, но времето между гостуванията й ставаше все по- дълго. Преди пет години напълно прекрати посещенията си, защото вече имаше да гледа две внучета.
Тя стоеше на стълбищната площадка - рижата й коса и бялата кожа проблясваха на светлината, струяща от купола. Все още беше най-красивата жена на света и сега любовта и болката, които Бен Брайс се мъчеше да удави в уиски, изплуваха на повърхността. Очите му се насълзиха, като видя, че тя все още носи брачната си халка. Беше ревностна ирландска католичка, която никога нямаше да поиска развод, но не можеше да живее с пияница; той пък беше заклет пияница, който никога нямаше да обикне друга жена, но не можеше да живее без алкохола.
Тя слезе по стълбите и Бен разбра, че е плакала цяла нощ. Знаеше, защото много нощи я беше разплаквал. Никога не я беше удрял в изблик на гняв. Бен Брайс нямаше лошо пиянство. Колкото повече се наливаше, толкова повече се затваряше в себе си - бореше се с демоните в душата си и оставяше жена си да заспи, изтощена от плач. Душата му беше белязана от сълзите й. Пет години не беше я виждал, не беше я докосвал и сега болезнено му се прииска да я прегърне, но беше напълно парализиран, като редник пред генерал с четири звезди.
Тя го разбра.
Отиде при него и зарови лице на гърдите му. Бен я притисна силно и вдъхна аромата й. И за един кратък миг се пренесе трийсет и осем години назад, когато светът все още беше смислен. Тя въздъхна дълбоко, почти изхлипа и той усети как стройното й тяло леко се отпуска.
- О, Бен. Ами ако я нарани?
- Ще си я върнем, Кейт. Ще платим откупа и ще си я върнем.
- Дядо!
Бен погледна към внука си, който се беше вкопчил в крака му. След него дотича испанката.
- Сеньор Сам трябва да изяде свое мюсли.