- Не го ща гадното мюсли!
Бен Брайс прегърна близките си. Освен Джон. Той беше изчезнал.
- Какво, по дяволите, прави той тук?
Елизабет нападна съпруга си още с влизането му в кухнята. Джон се дръпна, ръцете му се стрелнаха към лицето и веднага се отпуснаха, когато осъзна, че няма да го удари пак.
- Не искам този алкохолик в къщата си!
Джон не отговори. Надникна в килера с провизиите, сякаш търсеше място да се скрие. Тя се втренчи в съпруга си и поклати глава: напълно безполезен в моменти на криза!
- Мисис Брайс.
На прага на кухнята стоеше агент Девро.
Бен стоеше под стълбището с жена си, внук си и младата испанка, когато един агент от ФБР на средна възраст се появи заедно с Елизабет. Бен я погледна, но тя отмести очи.
- Кейт - каза тя, - можеш ли да донесеш снимката на Грейс от стаяга ни за агент Девро. Също и някаква дреха, която е носила вчера, да не е прана. Може би училищката й униформа. Дай я на инспектор Райън, той е в трапезарията. - След това тя се обърна към Сам: - Изяде ли си закуската?
Сам се опитваше да се скрие между краката на дядо си, викайки: „Помощ!“
Бен протегна ръка към агента.
- Аз съм Бен Брайс, дядото на Грейси.
- Юджийн Девро, ФБР.
Той беше едър мъж с големи ръце и здраво ръкостискане. Двамата се огледаха преценяващо.
- Бен Брайс - каза агент Девро. - Името ми звучи познато.
Бен поклати глава и насочи разговора в друга посока:
- Получихте ли искане за откуп?
- Не, сър. А по въпроса за бельото на Грейси, мисис Брайс?
- Кейт - каза Елизабет, - какво бельо е носела Грейс?
- На мачовете обикновено носи „Под прикритие“.
- Под какво?
- „Под прикритие“. Спортно бельо. Всички хлапета го харесват, подражават на професионалистите. Дъщеря ми носи същата марка под баскетболния си екип. - Той се обърна към Кейт. - Грейси носеше ли шорти?
- Да, сини. И тениска без ръкави, също синя.
Агент Девро погледна към дъното на галерията и извика:
- Агент Йоргенсон! - Една жена от ФБР се приближи и той обобщи: - Значи имаме бели маратонки „Лото“, сини три четвърти чорапи, наколенки, сини боксерки „Под прикритие“ и тениска без ръкави, сини шорти, златиста фланелка с надпис „Торнадо“ отпред и цифрата девет на гърба. - След което се обърна към останалите: - Нещо друго?
- Медальонът й - каза Бен, предизвиквайки острия поглед на Елизабет.
- Какъв медальон? - попита агент Девро.
- Сребърна верижка със сребърна звездичка.
- Сигурен ли сте, че го е носела?
- Сигурен съм.
Кейт потвърди с кимване.
Агент Девро се обърна към агентката, която записваше в тефтерчето си.
- Прибавете медальона и разпространете пълното описание за медиите.
- Да, сър - отвърна тя.
Агент Девро кимна учтиво на Кейт и Бен и се отдалечи с Елизабет. Бен се обърна към Кейт.
- Защо питат за - той погледна към Сам... - за дрехите й? Мислех, че става въпрос за откуп.
Тя вдигна ръце.
- Докато не получат обаждане...
Сам подръпна крачолите на Бен.
- Дядо, какво се е случило с Грейси? Никой не ми казва истината. - И той посочи Кейт. - Дори баба.
Бен приклекна и се изправи срещу умаленото копие на Джон - същата буйна къдрава коса, същите тъмни очи, същите очила, макар и без стъкла. Грейси му беше казала, че Сам носи черните рамки, за да прилича на баща си. Бен винаги беше пращал на внука си подаръци за рождения ден и Коледа (саморъчно издялани койоти и кончета и малък люлеещ стол с името САМ, гравирано на облегалката) и беше разговарял с него всеки път, когато Грейси му се обадеше; Грейси му беше изпращала снимките на Сам, които бяха закачени на хладилника в хижата, и Бен имаше чувството, че го познава, но всъщност не го беше виждал от раждането му. Бен не беше добре дошъл в къщата на сина си.
- Няма я - каза Бен.
- Мога ли да й взема нещата?
- Какво?
- Нали знаеш, както когато ще иде в колежа. Тогава аз ще се преместя в стаята й и всичките й неща ще бъдат мои.
- Не, не е така, Сам. Тя не е искала да си тръгне.
- Ами тогава защо си е отишла?
- Един мъж я е взел.
- Пощальонът ли?
- Не, не добър човек.
- Някой кретен ли?
- Какво?
- Някой лош човек ли?
- Да, Сам, лош човек.
- И къде е спала снощи?
Не знам.
- Дали й е дал да вечеря?
- Не знам.
- Какво е откуп?
- Пари.
- Значи кретенът иска пари, за да пусне Грейси?
- Може би.
Лицето на Сам просветна.
- Е, значи всичко е наред.
- Защо?
- Защото когато татко продаде акциите, ще сме милиардери.