Специален агент Юджийн Девро беше сигурен, че мебелите само в тази стая струват повече от цялата му къща. Беше последвал майката на жертвата в елегантната всекидневна в източното крило. Девро нищо не разбираше от мебели, но знаеше, че не са евтини. Инстинктивно пъхна ръце в джобовете си, както правеше винаги когато придружаваше жена си из любимите й антикварни магазини, за да не счупи случайно някой предмет, който не може да плати.
- Инсталирайте го тук - каза майката и сякаш опразни с жест цялата стая. - Използвайте мебелите, преместете ги в гаража, изгорете ги, ако щете, изобщо не ме интересува.
- Мисис Брайс, обикновено не инсталираме командния център в жилището на жертвата, но...
Тя насочи пръст срещу него.
- Искам оборудването тук! Искам непрекъснато да знам какво правите, за да откриете дъщеря ми! Ако трябва, ще се обадя на самия Лари Маккой. И без това ми е длъжник!
Девро се зачуди дали майката наистина познава лично големия шеф, или е просто „приятелка на Лари“, статут, който лесно можеше да се постигне чрез дарение от 100 000 долара за последната му кампания. Това обаче надали щеше да повлияе на решението му.
- В дома ви вече има двайсет телефонни и факс линии, както и компютри. Ще ни отнеме цялата сутрин, за да свържем друга линия. Затова ще установим командния център тук. Ще бъдем готови след час.
Девро се надяваше да не съжалява за решението си. Имаше основателна причина да не установява командния център в дома на жертвата: ако не откриеха момичето бързо, персоналът не можеше да остане безкрайно дълго в този импровизиран офис. Командният център трябваше да се премести в местния щаб на ФБР в Далас на шейсет километра от къщата. А ако това станеше, родителите щяха да решат, че ФБР се отказва от търсенето на детето им. Юджийн Девро никога не се беше отказвал от отвлечено дете.
- Чудесно. Какво правите в момента, за да откриете дъщеря ми?
Добър въпрос. Девро извади ръце от джобовете си и започна да отмята предприетите стъпки на пръстите си.
- По случая работят двайсет агенти, както и десет полицаи от местния участък. Началникът на полицията Райън веднага обяви публично изчезването на Грейси и излъчи съобщението по националната телекомуникационна система на правоохранителните органи. Вече всяка агенция в страната знае за Грейси. Вкарали сме я в системата за лица в неизвестност на Националния информационен център. Веднага щом получим нейна снимка, ще я вкараме в Националния център за похитени деца. Те ще я качат на сайта си, ще бъде включена и в сайта на ФБР.
Ще направим листовки със снимката на Грейси и скица на заподозрения, които ще бъдат разпространени в квартала и в медиите. Началникът на полицията Райън ръководи претърсването на парка. На местопрестъплението има и екип на ФБР. Те ще съберат всички улики и ще извършат криминологичен анализ на мястото на отвличането.
Инсталирали сме комуникационно оборудване, което ще записва, прихваща и проследява всички входящи обаждания. Екипът ни за бързо реагиране ще инсталира командния пост, телефонната централа, компютрите и факсовете и ще координира и проследява всички сиг нали чрез компютър ла система. А те ще бъдат хиляди. Интервюираме свидетели, които са били в парка миналата нощ, и претърсваме квартала.
Девро реши да не споменава, че съставят списък на известните сексуални маниаци и педофили в района.
- Мисис Брайс, можем да помолим някой психолог да дойде тук.
- С каква цел?
- За вас, за съпруга и сина ви. За да ви помогне да се справите с всичко това.
- Не искам никаква помощ. Искам да намерите дъщеря ми.
Жената се обърна, направи четири крачки и след това рязко се завъртя с лице към него. Ръцете й бяха скръстени и тя го измерваше с поглед.
- А какъв опит имате вие, агент Девро, за да откриете дъщеря ми?
Грубото й поведение не го обиди.
- Това далеч не е първото ми отвличане, госпожо. - Думите му бяха посрещнати с празно изражение. - Ръководил съм сто двайсет и седем разследвания на отвличане. Това е опитът ми.
Лицето й посърна, когато думите му достигнаха съзнанието й, и тя сведе поглед.
- Сто двайсет и седем - промълви. - Мили боже. Деца ли?
- Да, госпожо.
- Колко бяха за откуп?
Той се поколеба.
- Нито едно.
- Бен, ами ако не става въпрос за пари? - попита Кейт.
Беше го завела до къщата край басейна. Беше преценила, че ще е по-добре Бен да е на уединено място. В случай, че се напие и започне да крещи, измъчван от кошмари.
- Заведи ме в парка.
Кейт поклати глава.