Специален агент Юджийн Девро избегна сблъсъка с малкото момче на семейство Брайс, когато влезе в кухнята за чаша кафе. Знаеше, че кофеинът ще възпали простатата му, но едно момиченце беше отвлечено и той имаше нужда от доза кофеин, за да действа. Беше се прибрал в мотела в полунощ и току-що се беше върнал тук с празен стомах. Обикновено отслабваше с пет-шест килограма, докато разследваше детски отвличания. Отвратителна диета.
Девро се канеше да излезе от кухнята, когато бабата на жертвата тикна една чиния с храна под носа му. Ароматът му припомни закуските на собствената му баба във фермата им в Луизиана. Прецени, че е по-добре да хапне от нейната храна, отколкото да се тъпче с понички. Седна на масата срещу дядото и двамата се поздравиха с мрачно кимване. Ръцете на дядото трепереха като на алкохолик. Когато Девро изяде половината от палачинките в чинията си, дядото каза:
- Защо ще остави шортите й в гората?
Девро тъкмо обмисляше как да не изтърси думите „защото е болно копеле“, когато бащата се втурна в кухнята. Очилата бяха смъкнати на носа му, от едната страна на главата къдравата му коса беше сплескана, а от другата стърчеше и той още беше облечен в мръсните си дрехи. Излезе през задната врата, без да отрони дума. След няколко минути се върна и се насочи право към Девро. Държеше камера точно като тази, която Девро беше подарил на съпругата си за Коледа.
- Бях забравил - каза той.
- Какво сте забравили, мистър Брайс?
- Записах целия мач на Грейси.
Грейси беше Майкъл Джордан във футболни шорти. Останалите момичета бяха бавни и тромави десетгодишни хлапета, докато Грейси бе грациозна, плъзгаше се леко по игрището в белите си маратонки, а после изведнъж някаква сила я понасяше покрай защитниците. През цялото време бялата топка изглеждаше като кукла на конци, танцуваща пред нея, после от едната й страна и след това рязко устремена напред, следвайки неизречената й команда. Грейси Ан Брайс беше природно надарена.
Като гледаше на видеозаписа жертвата да тича нагоре- надолу по игрището, усмивката й, духа й, футболните й умения, специален агент Юджийн Девро толкова силно си пожела да открие момичето живо, че сърцето го заболя. Грейси не беше просто една снимка, разпространена по медиите, тя беше истинско момиче, което само преди два дни не бе имало никакви грижи на света и бе играло футбол.
Четирима агенти на ФБР, бащата, бабата и дядото стояха пред триметровия екран, вграден в стената на киносалона, хипнотизирани от образа на жертвата, с ясното съзнание, че може би проследяват последните моменти от живота й. Записът беше невероятно чист - агент Стивънс, който беше свързал камерата към телевизора, спомена, че бил направен на професионални честоти - и беше уловил всевъзможни картини и звуци от мача: играта на момичетата, свирката на съдията, фонов шум, внезапно изригнали аплодисменти, викове „Давай, Грейси, давай!“ и гласа на бащата: „...цената им ще бъде трийсет долара, нито цент по-малко.“
Камерата рязко се извъртя към претъпкания паркинг в далечината и след това също толкова рязко се върна към игрището. Грейси отново се появи в близък план и направи физиономия пред камерата, докато минаваше покрай нея. Девро не се сдържа и се усмихна. Момичето ритна топката през игрището и картината рязко се промени, все едно ръката на снимащия изведнъж бе отмаляла и чифт черни мокасини върху бели чорапи запълни екрана. Девро погледна бащата - той все още носеше същите мокасини и чорапи. Беше снимал собствените си крака. Последва огромен бял корем, изскочил изпод златиста фланелка, и един гръмовит глас, който Девро разпозна като гласа на треньора, изкрещя: „Грейси, спри я!“ Камерата отново рязко се извъртя към игрището: Грейси тичаше с все сила, след това се плъзна с краката напред и отне топката на едно момиче от противниковия отбор, което можеше да вкара гол. Невероятна игра... На екрана се появи синьото небе, после изведнъж отново Грейси, която риташе топката пред себе си и задминаваше противниците си, сподиряна от викове: „Давай, Грейси! Вкарай, Грейси!“. Тя полетя към вратата, изнесе крака си назад и.., отново обувките на бащата. Всички в стаята шумно изпуснаха въздух; агент Йоргенсон едва не срита Девро в опита си да помогне на Грейси да вкара. Последва залп от викове и аплодисменти, след това се появи залязващото слънце, родителите по скамейките... след това отново игрището... и записът рязко спря.
- Да не би да изгубихме звука? - попита Девро.