- Не мисля - отвърна Стивънс и провери връзката.
- Увеличи звука и върни записа.
Стивънс изпълни инструкциите на Девро. На екрана отново се появи сцената с момичетата, скупчени в средата на игрището. В далечината се чу приглушен шум.
- Върни отново. По-силно.
Отново същата сцена и същият звук в далечината.
- Какво беше това? Траве... какво? Я дай пак.
Този път звукът се чу по-ясно и един мъжки глас извика: „Травестииит!“
- Какво, по дяволите, значи това? - попита Девро.
- Тормози я, за да я разсее.
Всички се обърнаха назад, откъдето идваше гласът: майката стоеше на вратата. Изглеждаше ужасно. Не беше се преоблякла, косата й беше разрошена, блузата й висеше, полата й беше извъртяна наопаки.
- Този непрекъснато повтаря, че е момче, защото е толкова добра. - Майката погледна свирепо бащата. - И ти не си направил нищо, Джон? Не отиде ли в другия край на игрището да фраснеш този кучи син във физиономията? Аз бих го направила.
- Аз... не съм го чул - отговори бащата.
- Защото си пресмятал печалбата си с Лу - отсече тя.
На екрана Грейси стоеше неподвижно в средата на игрището, главата й беше сведена и останалите момичета се бяха скупчили около нея.
- Позволил си на някого да говори така за Грейси, позволил си на друг да ми я отнеме, защото в същото време си се опитвал да си осигуриш един милиард долара. Грейси я няма, защото си говорел по проклетия телефон!
От екрана долетя гласът на бащата: „Лу, един милиард долара могат да ми купят всичко...“
Сега майката гледаше бащата, но не с намерение да го зашлеви, а с истинско отвращение.
- Един милиард долара няма да те направят мъж, Джон Брайс. И няма да върнат Грейси.
И тя излезе от стаята.
Настъпи неловка тишина. Главата на Джон Р. Брайс беше увиснала толкова ниско, че Девро се уплаши да не би да се откъсне от врата му и да се изтърколи на пода. Думите на жена му го бяха наранили повече от шамарите. Не за пръв път специален агент Юджийн Девро виждаше как един брак се разпада по време на отвличане и нямаше да е последният. Той обаче никога не си позволяваше да съди родителите на отвлечените деца, които често изпадаха във временна невменяемост, така да се каже. Емоциите на родителите бяха част от работата му.
Бабата отиде до сина си и застана пред него; обгърна го с ръка и го потупа по гърба.
Девро си пое дълбоко въздух, за да се съсредоточи. Не можеше да се занимава с брака на родителите. Единствената му грижа беше момичето от записа. Той отново се взря в екрана, в подскачащите гледки на земята, небето, пак земята, пак небето, паркинга, родителите, зяпачите. Какво, по дяволите, прави бащата с тази камера?... И ето че забеляза нещо.
- Спри! Върни назад!
Стивънс върна лентата.
- Ето тук! Спри!
Записът спря на кадър със зрителите по скамейките. Девро пристъпи към екрана и посочи бял мъж с руса коса, черна шапка и карирана риза. Мъжът беше на заден план, но Девро го разпозна.
- Това е нашият човек.
Мъжът беше почти изцяло закрит от друг едър мъж, който стоеше до него: бял мъж, висок, набит, с късо подстригана коса и голямо тъмно петно на лявата ръка, което се показваше изпод ръкава на черната му тениска. Татуировка.
Девро се обърна към бащата:
- Познавате ли тези хора?
Той поклати глава.
- Не.
Девро помоли Стивънс да увеличи образа. След това докосна екрана и посочи ръката на мъжа.
- Увеличи и тази татуировка.
След това се обърна към агент Флойд:
- Доведи треньора.
Отново пуснаха записа: кадър на паркинга, думите на бащата, продължението на мача, Грейси, която тежко падна на земята. Агент Йоргенсон извика:
- Хей, тази спъна Грейси! - И пак се обърна към екрана, където жертвата се изправи и отново се затича. Чуха се високи викове, камерата заподскача, отново се появиха обувките на бащата, след това други обувки и друга камера, викове, късчета от небето, тревата, пейките, чифт бели маратонки, едната от които беше развързана...
- Не завързах маратонката й - каза бащата, все едно признаваше смъртен грях.
На екрана отново се появи жертвата. Зачервеното й лице блестеше от пот и тя протегна ръка към камерата.
- Кърви ли? - попита Девро.
Стивънс върна записа.
- Тече й кръв от лакътя.
Бащата сведе поглед към ръката си, сграбчи ръкава си и го извъртя от вътрешната страна. На няколко места по светлосиния плат личаха тъмнокафяви петна. Той погледна Девро.
- Това е кръвта на Грейси.
Мъртва ли беше Грейс?
От онзи момент в парка в петък вечерта, когато треньорът й беше казал, че брат й е търсил дъщеря й, когато мисълта, че Грейс е отвлечена я споходи за първи път, Елизабет се беше молила да поискат откуп. Беше чула един агент на ФБР да казва, че никой не иска откуп за мъртво момиче, и беше започнала битка със собственото си съзнание. Съзнанието й отчаяно искаше да я завлече в един тъмен свят, да й разкрие всички възможности, вероятности, да я изтезава с отвратителни, ужасяващи и жестоки картини: дъщеря й, подложена на гаврите на някакъв сексманиак, но тя ги беше отпъждала, беше се борила, беше ги блокирала и отказвала да гледа. Досега.