- Та тя беше почти дете! - крещи той на началника си.
- Просто една жълта гадина - спокойно отговаря майорът, изтривайки кръвта на момичето от оръжието си. - Това са само жълти гадини, лейтенант. И твоята задача е да ги избиваш.
Правилата на отряда бяха малко, но непоклатими: никога не изоставяй член на отряда; не позволявай да бъдеш пленен от врага; никога не възразявай на командира си. Майорът обръща гръб на наивния и вярващ в идеали млад лейтенант, който нарушава правило на отряда още на първата си мисия.
- Вие нарушихте закона на войната! И правилата за бойно поведение!
Майорът спира, обръща се, прави две крачки и се надвесва над лейтенанта. Разгневен е, сините му очи горят от ярост.
- Тук в тази джунгла аз съм законът! Аз създавам правилата! И аз заповядвам да избиваме виетконговците! Да избиваме добитъка, който ги храни! Да изгаряме колибите, в които спят! Да избиваме цивилните, които им помагат! Това са моите бойни правила, лейтенант!
Майорът опира дулото на пистолета си в главата на Бен и казва бавно:
- Ако още веднъж откажеш да се подчиниш на заповедите ми, лейтенант Брайс, ще ти пусна куршум в главата и ще оставя виетконговците да си сготвят супа от теб. Гарантирам ти го!
Майорът се изправя и се отдалечава през пушека, пламъците и димящата пепел. Бен вдига ръка да изтрие кръвта от лицето си и вижда, че ръката му трепери.
Бен се беше почувствал горд, когато разбра, че майорът го е избрал, за да попълни отряд „Пепелянка“. Майорът беше на трийсет и седем, жива легенда в специалните сили. Бен Брайс беше на двайсет и две, млад и наивен.
- Вече си истински боец, Брайс - беше казал майорът, след като Бен получи татуировката си с пепелянка в Сайгон. - Сега си един от нас.
И Бен се беше почувствал горд, когато нападнаха от засада конвоя на северновиетнамската армия, натоварен с провизии, които щяха да подпомогнат врага, и оръжия, които щяха да убиват американци.
Днес обаче той не се гордее.
Лейтенант Бен Брайс бавно се изправя и поглежда Китайската кукла, ръцете и краката й са гротескно разперени, празните й очи са изцъклени, последният миг от живота й е замръзнал върху лицето й, което ще го преследва до края на дните му.
Обръща се и се отдалечава, оставяйки момичето и собствената си душа да гният в плодотворната черна почва на провинция Куанг Три в Южен Виетнам.
Господ има план за Бен Брайс или поне така твърдеше майка му и така вярваше той до онази тъмна нощ във Виетнам. Всяка вечер, трийсет и осем години след тази случка, Бен сядаше в люлеещия стол на верандата на малката хижа, която беше построил със собствените си ръце, гледаше как слънцето залязва над Таос и се питаше какъв е бил планът на господ и защо се беше объркал така. Сега, гледайки звездите над имението на сина си в покрайнините на Далас, в съзнанието му се оформяше смътен отговор.
Ден четвърти
Докато портите се отваряха пред колата му, специален агент Юджийн Девро отдаде чест на униформения пазач, който си беше закачил значка с образа на Грейси. Брайьр- уик Фармс олицетворяваше американската мечта - богаташки комплекс, до който се достигаше през черни железни порти, заобиколен от триметров тухлен зид и пазен по двайсет и четири часа в денонощието от частна охранителна фирма; място, където всяка къща струваше поне един милион долара, където всички родители бяха преуспяващи хора, а всички деца се чувстваха в безопасност.
Тези стени и порти не бяха предпазили Грейси.
Беше понеделник сутрин - шейсет часа след отвличането - и Девро беше озадачен. Имаше команден център с телефони, факсове и компютри, оборудвани с „Рапид Старт“, модернизираната информационна система на ФБР, която можеше да съхранява, подрежда, сравнява и съпоставя хиляди улики едновременно. Той обаче не разполагаше с никаква улика.
От момичето нямаше и следа.
Девро спря на кръстовището пред началното училище. Полицайка със стоп палка в ръка преведе няколко деца през платното; над ризата си с дълъг ръкав жената беше облякла бяла тениска със снимка на Грейси на гърба под надписа: „Виждали ли сте ме?“ Отдолу пишеше: „Обадете се на 1800.“
Полицайката му махна да продължи. На следващата пресечка той зави надясно. Униформените полицаи, разположени в края на Магнолия Лейн, познаха колата му и дръпнаха дървените прегради, които блокираха улицата. Когато излезе от завоя, той видя, че медийният цирк е станал повсеместен. Бяха пристигнали и националните телевизии.